Ето какво пише журналистката Калина Андролова във Фейсбук:
„След убийството на Алексей Петров виси въпросът КОЙ е следващият?!
Някак се заредиха все хора, близки до идеята за употреба на проекта ПП. Алексей изигра особена роля за сглобяването на този кабинет.
Той беше решил да въвежда своя дневен ред през бащата на Кирил Петков и да контролира службите. ПП и президентът създадоха пълна кочина във властта, защото бяха неподготвени за този сложен ангажимент, наречен управление на държавата.
Държавата – това не са просто едни министерства, в които настаняваш фигури. Държавата, това е цял свят от сложни фактори, тъмни и светли играчи, проблеми по разпределение, огромни потоци от ресурси, външни интереси, вътрешни конфликти.
Безвремието във властта, тоест липсата на силен автократ, липсата на политически връх, който умее да контролира процесите, винаги е предпоставка за серия от убийства.
Всяка държава има ъндърграунд, който е организиран в структури и който колаборира по един или друг начин с властта.
Те са взаимно свързани, макар че връзките са невидими, неприемливи и неосветени. Когато се сменя остро властта, неминуемо се раздвижват играчите в криминалния сегмент, които организират скритите потоци, а оттам гарантират и основите на властта.
Защото властта се нуждае от гаранции за гражданско спокойствие, както и от средства за укрепването си, въпреки камуфлажите за демокрация.
Старите играчи лесно могат да се нагласят към новите политически фактори, но само ако властовите фактори са достатъчно силни.
Ако властта е слаба и глупава, ъндърграундът може да предприеме всякакви действия за самозащита на ресурси и възможности, за разправа с конкуренти или пък изключени фактори да поискат реванш.
Затова с идването на ПП настана война на задкулисието кой да управлява новите политически кукли, през които да осъществява контрол върху ресурси, тъмни трафици, служби и да държи инструментите за политически отстрел.
Кирил Петков говори за реформи в службите, но един Господ знае какво има предвид, маскирано зад фразите за лов на руски шпиони.
Фразите са едно, действителността и влиянието върху ПП съвсем друго. Набутването на Алексей във формирането на стратегическите инициативи на ПП беше груба грешка.
Отделно от това, след поредица от събития, човек си създава мнение, че да си спонсор или ментор на ПП е някак животозастрашаващо.
Защото са слаби, податливи на влияние, удобни за пробиви, и могат да бъдат лесно употребени да действат СРЕЩУ определени фактори, а не в гъвкаво работно разбирателство. Само военните хунти, революциите и атентатите сменят властта кърваво.
В България ПП-тата дойдоха с една вкоренена омраза и намерение за заличаване, които бяха твърде необясними и прехвърлиха целите на простото политическо клише. Окей, вземете властта, но я ползвайте без афективна логика и позиви за унищожение. ПП-тата бяха, още са и биха могли да бъдат арена и трансфер за разправа!
Те биват дърпани от различни ъгли в опит да бъдат усвоени. И понеже не знаят какво всъщност правят и за какво са ползвани, стават колба за раздори и войни.
Но в живота има най-общо две състояния: или ти ще овладееш, или ще бъдеш овладян, дори без да разбереш; или ти ще победиш, или ще бъдеш победен, независимо дали ти изглежда, че си победител.
Бъдещето не принадлежи на слабите и обърканите. Не принадлежи на употребяемите.
Както казваше Дрю Карпишин, писател и сценарист на видео игри: „Тъмната страна поглъща онези, които не са достатъчно силни, за да я управляват“.
