Питали ли сте се какво правят докторите в операционната, докато пациентът не чува? Отговор на този въпрос дава настоящата любопитна статия.Тиха музика – често класическа – сериозни, безизразни лица и мълчание. То се прекъсва единствено от повелително “Скалпел!”, “Затворете!” или леко напрегнато “Какви са показателите?”. Това е стереотипът, насаден от филмите за атмосферата в операционната зала.Той обаче няма нищо общо с реалната операционна, в която работят съвсем нормални хора. Те се държат като всички нас – според характера и ситуацията.И не спазват някакъв ритуал на уважение, само защото в ръцете им лежи упоен, безпомощен човек.Просто си вършат работата и отпускат напрежението като всички останали.Някои може да са по-тихи и сериозни и дори наистина да слушат класическа музика. Но операционните зали са пълни и с “нещата от живота”, понякога дори доста отвъд добрия вкус.Уважаван хирург във Великобритания, например, наскоро загуби правото да практикува професията си, защото е оставял инициалите си върху черния дроб на пациентите си.Пациент пък осъди преди няколко години анестезиолог от щата Вирджиния, САЩ, защото си е правил неуместни шеги, докато човекът е бил под упойка. Болният е помолил да му разрешат да записва по време на колоноскопията си. Идеята била да е сигурно, че няма да забрави инструкциите, които ще му дадат след това.На записа обаче се чува как анестезиологът Тифани Ингам казва на упоения мъж: “След 5 минути разговор с теб преди операцията исках да те ударя в лицето”. И се подиграва с обрив по тялото му: “Сигурно е туберкулоза на пениса”.Резултатът е присъдени 500 000 долара обезщетение на пациента.До съд стига и случай от 2011 г., когато анестезиолог украсява със стикери лицето на пациентка под упойка, а сестра го снима.Естествено, гаври и уронване на достойнството на пациентите са по-скоро изключение, а не правило в операционните зали.Поведението в операционната зала дори е изследвано. Д-р Лаура Джоунс, специалист по медицинска антропология от университета Аймъри в Атланта, Джорджия. Тя е присъствала в 200 операционни по време на работа и е записала над 6000 разговора, за да изследва поведението на екипите.Тя също установява, че хирурзите, анестезиолозите и асистентите им спорят, флиртуват, хвърлят неща из залата и си подмятат шеги.Обичайно хирурзите и останалите в екипа клюкарстват, обсъждат с останалите новините, спортните събития, децата и внуците или кой на каква ваканция ще ходи, е установила Джоунс.Тя обаче е станала свидетел и на случаи, когато медицинският персонал мята отпадъци през операционната към кошчето за боклук и празнува при точно попадение, танцува на пуснатата музика или пък хора от екипа отъркват крака един в друг, флиртувайки.Чула е как пациентка в безсъзнание е наречена “гигантска” и екипът коментирал, че са нужни десет души, за да я мръднат.Присъствала е и когато лекар е изхвърчал от операционната бесен, след като асистент без да иска му пръснал в окото от телесната течност на заразно болен пациент.Обичайно шегите не са чак толкова солени, а по лекарските стандарти – изобщо.Например за хирург, който извършва колоректална операция, е напълно нормално докато е над ректума на пациента да сподели с останалите колко вкусна шунка си е купил напоследък. С пълно описание на текстурата, сочността и вкуса на месото.Или поне така твърди във форума Quora асистентът на оператора, който е държал ретрактора. Няма обаче причина да не му вярваме.
Професионализъм
Може да звучи крайно гадно, но не бива да забравяме, че това няма отношение към самата операция. Лекарят може и да е заинтригуван от мъжките достойнства на пациента, но това не значи, че не си е свършил работата. И то по всички правила на медицината.Освен това за пациента неговата собствена операция е изключително важна, стресираща и напрегната и съответно изисква съответното отношение.В повечето случаи обаче в очите на операционния екип това е просто е рутинна и често скучна процедура.Затова и започват вицове и разговори за времето, споделяне на плановете за уикенда, проблемите с децата, политиката. Често водещите хирурзи, бидейки алфа-мъжкарите в ситуацията, обичат да се отплесват. Във философстване държат речи на идейно ниво. Или се отдават на назидателни разсъждения от сорта на “Господ е Дядо Коледа за възрастни”.Съвсем не е изключено затлъстели пациенти да стават повод за доста ехидни коментари. “Тази жена е огромна. Обадете се на аквариума, китът им е избягал”.Или пък, дори и пациентът да е в съзнание заради процедура, която го изисква – например цезарово сечение, операторът да плюе злобно по свекърва си.Освен невинните клюки и общите разговори, нещата могат и да станат и пиперливи, изпълнени със сексуални намеци.Има хирурзи, които предпочитат да мълчат. А има и такива, които лесно избухват и започват да крещят и да обиждат асистенти и сестри. Или открито да флиртуват.Всичко това е дразнещо и смущаващо, в някои случаи и много обидно. Но, от гледна точка на пациента, е добре.Защото ако изведнъж всички в операционната млъкнат, това е сигурен знак, че нещо се е объркало.И тишината е последното, което човекът на операционната маса би искал да чуе.
