Велики петък е денят на най-стриктен пост в християнството. Вярващите напълно отказват храна до момента на излизането им от храма, но до този момент нищо, пише zajenata.bg
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие.
Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
Тъй като Разпети Петък е период на траур и скръб, в този ден и не се препоръчва да се отдавате на развлечения и гуляи. Вместо забавления, по-добре е да се концентрирате върху молитвите и да помагате на близките.
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига “гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята.
След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне.
Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.
От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете – те могат да бъдат простени единствено в тайнството Покаяние, Изповед, – а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб“.
В допълнение към християнските традиции, на „Велики петък“ има народни обичаи, повтарящи суеверия и като цяло имат езически корени. Например, понякога сепалят на високи хълмове огньове, защитаващи, според вярата, от зли духове. Съществува и забраната за селскостопанска и ковашка работа.
Жените трябва да се откажат от шиене и плетене, а цялата друга домакинска работа трябва да бъде завършена до Велики етвъртък. Но печенето, напротив, препоръчва се: смята се, че хлябът, приготвен на този ден, може да лекува болести.
