На 29 юни Православната църква почита едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, ученици на Христос. Именници са: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.
Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата „Деяния на апостолите“ в Новия завет, а за апостол Петър четем и в евангелията. Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл „Кифа“ (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи „камък“. Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него.В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: „Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял.
След Възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел – на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.
Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.
Празникът в чест на светците Петър и Павел е и за предпазване от огън, пожар, гръмотевица и град. В някои краища Павловден се празнува отделно на 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля). В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. На някои места те се раздават като помен за умрели деца. В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора. И тук, както в по-голямата част на народния ни календар, в рамките на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални действия с атропеен характер.
Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът например е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно – с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често той е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.
