На 14 януари на Банго Васил празнуват представители на различни етноси и вероизповедания. Православните християни почитат паметта на Света равноапостолна Нина, а роми, руснаци и сърби отбелязват Нова година по стар стил.
На този ден Българската православна църква чества Св. Нина, родена в Кападокия. Тя била единствена дъщеря на знатно и заможно семейство – баща ѝ бил родственик на свети великомъченик Георги, а майка ѝ – сестра на Йерусалимския патриарх.
Житейският ѝ път я отвел в земите на Иверия – днешна Грузия, където тя водела благочестив живот и с проповедите си призовавала както християни, така и езичници към покаяние и вяра.
На 14 януари имен ден празнуват Адам, Калчо, Нина и Нино.
Датата е особено значима и за ромската общност, за която това е най-големият празник в годината – Василица, ромската Нова година. Празненствата започват на 13 януари и продължават до 15 януари. Ромите почитат своя покровител Свети Василий, известен още като Банго Васил или Куцият Васил.
Първият ден от празника е посветен на семейството. На трапезата се подреждат само постни ястия, както на Бъдни вечер. Вечерята се слага на пода и по стара традиция домът се прекадява с жив въглен и брашно, поставени върху керемида. Стопанката приготвя обреден кравай, от който раздава на всички, а първото парче се поставя под възглавницата.
Коли се гъска
По стар обичай на Василица се коли гъска, която се пече, пълнена с ориз – за да бъде годината изобилна. При поднасянето ѝ на трапезата на крилата се поставят две свещи. В някои райони се вярва, че първият човек, прекрачил прага на дома рано сутринта, предсказва каква ще бъде годината – добра или лоша.
Третият ден от празника, наричан Патерицата, е посветен на гостувания между роднини и приятели, съпроводени от богати трапези и весело настроение.
На 14 януари руснаци и сърби също посрещат Нова година. Тази традиция води началото си от указ на Петър Iот 1700 г., с който празникът се утвърждава по Юлианския календар.
В православния календар денят е известен и като Отдание на Богоявление, като отново се почита паметта на Света равноапостолна Нина.
Памет за избитите монаси
На тази дата се отбелязва и паметта на преподобните отци, избити в Синай и Раита. Няма точни данни кога християнството достига Синайския полуостров, но в началото на IV век там живеели множество отшелници, отдали се на строг подвижнически живот.
Около 311–313 г. те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити четиридесет монаси. Събитието е описано от египетския подвижник Амоний.
За да защити подвижниците от бъдещи нападения, император Юстиниан Велики (527–565) издигнал прочутия Синайски манастир „Света Екатерина“, който и до днес пази безценни старобългарски ръкописи – Синайския псалтир и Синайския требник.
