„Скъпа!
Днес съм на 85 и искам да споделя с теб една важна мисъл, която научих в живота си.
Сега си на 60 и щях да се радвам, ако някой ми беше изпратил такова писмо преди 25 години… Сега чета все повече и повече – и все по-малко бърша прах. Мога да седя на верандата с часове и да се наслаждавам на гледката – сега не ми пука, че в градината има плевели. Все още работя, но не съветвам никого, да отделя твърде много време за това, времето със семейството е много по-важно … На живота трябва да се радвате, а не просто да го „изтърпите“. Удивително е колко ясно стана мисленето ми сега, когато нищо не може да се поправи … Започнах да използвам всички най-красиви покривки, чаршафи и комплекти всеки ден, а не само по „специален повод“. Когато отида в хранителния магазин, обличам най-красивите си дрехи. Разбрах, че не трябва да чакам „специален повод“, за да използвам най-обичания и скъп парфюм. Такова невероятно усещане: да ухаеш, когато отиваш в банката или на лекар. Вече не се ядосвам на всички дребни неща, които толкова често ми разваляха настроението преди: недовършени домакински задължения, неприветливи касиери в супермаркета или капещото казанче в тоалетната. Няма повече следващата седмица или някой ден в живота ми. В момента правя най-интересните неща. Всяка сутрин се питам: „Какво бих направила днес, ако със сигурност знаех, че утре няма да се събудя?“ Това е отрезвяващо. Сега се обаждам на децата си по-често и се опитвам да се извинявам при всяка възможност за нещо в разговор с моите приятели. Опитвам се да се наслаждавам на всяко малко нещо, като дете, да казвам по-често на хората колко съм им благодарна и просто да хваля това, което ми харесва в тях. Годините, които всеки от нас изживява, са подарък, а не нещо, което уж все още „имате“. Никой не ни гарантира нищо, дори утре. Никой не ни дължи нищо. Всяка стъпка е само наш избор. Може би животът ни се оказа напълно различен от този, за който сме мечтали в детството. Но докато сме тук, нищо не ни пречи да танцуваме.
Нищо освен нас самите! “
Източник-iwoman
