Колосална структура в далечната Вселена отрича всичко, което знаем за развитието на всемира. По светлината, пътувала 6,9 милиарда години, за да достигне до нас, астрономите правят хипотези за гигантски, почти перфектен пръстен от галактики с диаметър около 1,3 милиарда светлинни години. Това не съответства на никоя известна структура или механизъм на образуване, известни до днес.
Големият пръстен, както е наречена структурата, може да означава, че трябва да променим стандартния модел на космологията. Откритието, ръководено от астронома Алексия Лопес от Университета на Централен Ланкашър, беше представено на 243-тата среща на Американското астрономическо общество през януари и може да бъде открито в платформата за предпечат arXiv.
Това е втората гигантска структура, открита от Лопес и нейните колеги. Първата, наречена Гигантската дъга, се намира в същата част на всемира, на същото разстояние. Когато откриването на дъгата беше обявено през 2021 г., това озадачи астрономите. Големият пръстен допълнително задълбочава мистерията.
„Нито една от тези две свръхголеми структури не е лесна за обяснение в настоящото ни разбиране за Вселената“, каза Лопес през януари и допълни: „И техните огромни размери, отличителни форми и космологична близост със сигурност трябва да ни казват нещо важно – но какво точно?“.
Най-непосредствената връзка изглежда е с нещо, наречено Baryon Acoustic Oscillation (BAO). Това са гигантски, кръгли подредби на галактики, открити в целия Космос. Те всъщност са сфери, вкаменелости от акустични вълни, които са се разпространявали през ранната Вселена и след това са замръзнали, когато пространството е станало толкова дифузно, че акустичните вълни вече не са могли да се разпространяват.
Големият пръстен не е BAO. Всички BAO са с фиксиран размер от около 1 милиард светлинни години в диаметър. И задълбочената проверка на Големия пръстен показва, че той е по-скоро като форма на тирбушон, която е подравнена по такъв начин, че да изглежда като пръстен. Което пък оставя въпроса какво, за Бога, е това – без отговор. Не е ясно и какво означава това за космологичния принцип, който гласи, че във всички посоки всяка дадена част от пространството трябва да изглежда почти по същия начин като всички други части от него.
„Очакваме материята да бъде равномерно разпределена навсякъде в пространството, когато разглеждаме Вселената в голям мащаб, така че не би трябвало да има забележими нередности над определен размер“, обяснява Лопес.
„Космолозите изчисляват текущото теоретично ограничение на размера на структурите на 1,2 милиарда светлинни години, но и двете структури са много по-големи – Гигантската дъга е почти три пъти по-голяма, а обиколката на Големия пръстен е сравнима с дължината на Гигантската дъга“, допълва тя.
Възможен модел за поне някакво обяснение дава цикличната космология на Роджър Пенроуз. В нея Вселената преминава през безкрайни цикли на разширяване на Големия взрив и това би могло да обясни пръстеновидните структури.
Друга възможност е, че структурите са вид топологичен дефект в тъканта на пространство-времето, известен като космически струни. Оприличават ги на широки като протони бръчки, които са се появили в ранната Вселена, когато пространство-времето се разтяга, след което замръзва на място. Учените още не са открили кой знае колко физически доказателства за космически струни, но теоретичните доказателства са доста обещаващи.
В момента никой не знае със сигурност какво означават Големият пръстен и Гигантската арка. Може просто да са случайни подредби на галактики, въртящи се в небето, въпреки че вероятността за това изглежда доста малка.
Академичните среди се надяват да бъдат открити още такива подредби от галактики, разпръснати из Вселената, за да могат да изградят стабилни хипотези по въпроса.
Източник: spisanie8.bg
