Дагмар Найзер иска просто една плодова салата. От много време тя не си е купувала сладолед, нито пък е ходила на ресторант. За 71-годишната жена от Мюнхен и нейния съпруг Петeр дори плодовата салата е нещо специално.
И двамата получават социална пенсия. Наемът и сметките за газ се покриват от държавата. За всичко останало – ток, медикаменти, храна – те плащат сами. Разполагат с около 600 евро на месец. Всичките им спестявания, натрупани по време на 30-те години трудов стаж, са се изпарили.
680 000 души получават социална пенсия
Германският канцлер Олаф Шолц обеща да направи повече за хора като Дагмар и Петер. Той иска бързо да се въведе помощен пакет, който „да обхваща всички групи в обществото“.
Не са никак малко хората в Германия, които не са успели да заделят средства и сега особено силно усещат последиците от пандемията, инфлацията и войната. Хора като Дагмар Найзер нямат никаква полза от увеличаването на необлагаемия доход, от по-високите детски надбавки, надбавките за работа от вкъщи или пък от отстъпките за гориво.
Към септември 2021 година близо 680 000 души в Германия получават социална пенсия. Но според експерти бедността сред възрастните хора е много по-широко разпространена. „Броят на нерегистрираните случаи вероятно е много по-голям“, смята Верена Бентеле от социалната организация VdK. „Защото от нашите правни консултации знаем, че много хора не подават молби за социална пенсия, защото смятат, че това е стигматизиращо.“
Рискът от „социална криза“ в Германия расте
Затова от VdK настояват за въвеждането на редица мерки, които да подпомогнат бедните хора в Германия. Сред предложенията са разширяването на консултантските услуги, еднократна енергийна помощ от 300 евро за пенсионерите, премахването на ДДС върху основните хранителни продукти. Според VdK, ако усилията продължат да заобикалят най-бедните слоеве на обществото, рискът от „социална криза“ се увеличава.
Дагмар Найзер признава, че понякога се чувства забравена от политиците. По време на цялата пандемия тя е получила помощ в размер на едва 200 евро. И нищо повече. А зимата тепърва предстои. Тя вече трябва да доплати около 300 евро за електричество. „Несигурността ме натоварва. Постоянно се питам: полагаме ли достатъчно усилия? Можем ли да живеем така?“ Найзер споделя, че прекарва много от времето си в размисли за това как може да пести.
71-годишната жена много внимателно пресмята парите си в супермаркета. Торбата с покупки, които заняса вкъщи, не е особено тежка. Но въпреки това за днешните покупки е дала 27 евро. Щастлива е, че всеки месец тя получава помощ от анонимни дарители с посредничеството на неправителствената организация Lichtblick e.V., но за този месец от нея са ѝ останали само още осем евро.
Lichtblick e.V. подпомага пенсионери, които нямат достатъчно средства. От тях тя е получила специално легло, което здравната ѝ каса отказала да плати, както и кислородна маска, пари за лекарства и хладилник. „Ако ги нямаше, не знам какво щях да правя. Те ме спасиха“, казва Найзер.
Социалните кухни – пълни с пенсионери
От организацията казват, че има все повече нуждаещи се. Подобна е ситуацията и при социалните кухни: в рамките на последните 10 години броят на пенсионерите в Германия, които се възползват от тях, се е удвоил до около 350 000. Освен това все повече пенсионери се виждат принудени да работят почасово, тъй като в противен случай не могат да свържат двата края.
И Дагмар Найзер е чула за обещанието на канцлера Шолц. Не е ясно обаче кога точно ще дойде планираният помощен пакет. Все още всичко е твърде неясно. За 71-годишната германка еднократна помощ не би била от особена полза. Тя се нуждае по-скоро от месечна сума в допълнение към основния си доход, която да може да изразходва за пазаруване. Или премахването на ДДС върху храните. Едно е ясно: каквито и мерки да бъдат въведени, трябва да бъдат въведени бързо.
Автор: Хана Хайм
