През последните години Гърция успя да надхвърли очакванията на редица икономически анализатори и да реализира впечатляващи резултати, които я изведоха на челни позиции в еврозоната по определени показатели. Макар страната да бе смятана за „болния човек на Европа“ по време на дълговата криза, днес икономическите индикатори сочат, че Гърция бележи силен напредък в редица области – от икономически растеж, през заетост и туризъм, до стабилизирането на публичните финанси. Този „рекорд“ е символ на упорити реформи, подобрена данъчна дисциплина и засилен инвеститорски интерес. Но какви са основните фактори, довели до гръцкия успех, и как той се вписва в по-широкия контекст на еврозоната?
Исторически обзор: От дългова криза към възстановяване
Гръцката икономика претърпя драматичен спад след 2009 г., когато страната се озова в центъра на дългова буря. Неконтролираният бюджетен дефицит, високите държавни разходи и проблемите при събираемостта на данъците доведоха до огромно натрупване на задължения.
След няколко спасителни пакета от Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), Гърция трябваше да наложи строги икономии. Последваха дълги години на рецесия и протести, на фона на намалени заплати, орязани пенсии и висока безработица.
Въпреки всички трудности обаче, Атина успя да изпълни ключови реформи – от преструктуриране на банковата система до подобрения в данъчната администрация. Така, стъпка по стъпка, икономиката започна да се стабилизира, а след 2017 г. се забелязаха и първите сериозни сигнали за възстановяване.
Кое точно е „рекордното“ постижение на Гърция?
В медиите често се споменава за „икономически рекорд“, който Гърция е постигнала спрямо останалите страни в еврозоната. Според публикувани наскоро данни (включително и от Европейската статистическа служба – Евростат), Атина се откроява с едни от най-високите темпове на икономически растеж в еврозоната през последните няколко тримесечия, както и с най-голям ръст в приходи от туризъм в сравнение със стойностите отпреди пандемията.
Някои анализатори изтъкват, че Гърция отбелязва рекорд в спада на безработицата, която дълго време беше сред най-високите в Европа.
Друг показател, който привлича внимание, е увеличението на преките чуждестранни инвестиции. Компании от Западна Европа и Близкия изток засилиха интереса си към Гърция заради сравнително по-ниските разходи за труд, подобрената административна уредба и стратегическото географско местоположение. Това доведе до раздвижване в ключови сектори като морски транспорт, недвижими имоти, енергетика и високите технологии.
Значението на туризма
Туризмът винаги е бил сред „козовете“ на гръцката икономика, а след отпадането на повечето ограничения, свързани с COVID-19, този сектор преживява истински бум. По данни на Гръцката национална туристическа организация, през 2023 и 2024 г. броят на посетителите е надминал очакванията.
Златните плажове на острови като Санторини, Миконос, Крит и Родос, както и културното наследство на Атина продължават да привличат милиони туристи годишно.
Силният приток на туристи оказва положително влияние върху БВП, приходите от данъци и чуждестранните инвестиции. Много хотели и ресторанти бяха реновирани, появиха се нови маршрути и цялостната инфраструктура се подобри. Големите авиационни компании от Близкия изток и Европа откриха нови полети до гръцките острови, а това доведе до по-добри транспортни връзки и още повече пътници.
Като резултат, приходите от туризъм в Гърция достигнаха рекордни нива, което се отрази на цялостния икономически профил на страната и спомогна за постигане на т.нар. „рекорд в еврозоната“.
Финансовата стабилност и ролята на ЕЦБ
Стабилността на държавните финанси беше ключова за успеха на Гърция. Правителството в Атина предприе редица мерки за ограничаване на бюджетния дефицит, оптимизиране на държавните разходи и ефективно събиране на приходи.
Въпреки че тези политики не бяха лесни за прилагане, постепенно те възстановиха доверието на международните пазари. Лихвените проценти по гръцките държавни облигации паднаха до исторически ниски нива, което улесни рефинансирането на държавния дълг.
Решаваща беше и подкрепата от страна на Европейската централна банка. Изкупуването на облигации по програмата за количествени улеснения стимулира пазарната ликвидност и намали спекулативните атаки срещу гръцката икономика.
Така се създаде по-благоприятна среда за бизнес, привличане на чуждестранен капитал и износ, а това доведе до по-добри макроикономически резултати.
Предизвикателствата: Всичко ли е розово?
Макар Гърция да бележи впечатляващи постижения, редно е да отбележим, че остават и сериозни предизвикателства:
- Дългът още е висок
Въпреки положителната тенденция, гръцкият публичен дълг остава сред най-високите в ЕС като процент от БВП. В бъдеще може да възникнат затруднения, особено при ръст на лихвените проценти в световен мащаб. - Зависимост от туризма
Гръцката икономика до голяма степен се основава на приходите от туризъм. Ако глобална криза или здравна заплаха доведе до спад на пътуванията, страната отново може да изпадне в рецесия. - Безработица при младежите
Въпреки че общото ниво на безработица намалява, младежката безработица (особено сред хората под 25 г.) остава висока. Това може да доведе до дългосрочни социални проблеми и „изтичане на мозъци“, ако младите специалисти предпочетат да работят в чужбина. - Административни и правни бариери
Корупцията и бюрокрацията са проблеми, които често обезкуражават чуждестранните инвеститори. Гърция прави опити да подобри ефективността на публичния сектор, но процесът изисква време и политическа воля. - Енергийна сигурност
Както при много страни в Европа, и гръцките домакинства и фирми пострадаха от скока в цените на електроенергията и горивата. Правителството се стреми да насърчи зеления преход, но изграждането на устойчива енергийна система е сред дългосрочните проекти, които ще отнемат години.
Перспективи за бъдещето
Въпреки горните предизвикателства, повечето европейски икономисти са единодушни, че Гърция се намира на по-солидна основа, отколкото в началото на 2010-те. Реформите, въведени след дълговата криза, започват да дават трайни резултати.
Очакванията за следващите няколко години са икономическият растеж да се забави леко, но да остане над средните стойности за еврозоната. Ключова ще бъде диверсификацията на икономиката – развиване на сектори като информационни технологии, морски транспорт, фармация и селско стопанство с висока добавена стойност.
От политическа гледна точка Гърция се стреми да укрепи позициите си като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа. Страната играе все по-значима роля в енергийната свързаност на Балканите, изграждайки терминали за втечнен газ и междусистемни връзки с други държави. Ако тези проекти се реализират успешно, това би осигурило допълнителен икономически стимул и би намалило зависимостта от туризма.
Реакции в еврозоната
Постиженията на Гърция бяха посрещнати с умерен оптимизъм в Брюксел и другите столици. Високият дълг и слабостите в гръцката администрация все още будят известни притеснения, но фактът, че Атина успя да задържи стабилен растеж в условията на глобална несигурност, е свидетелство за коренните промени след дълговата криза. Някои политици и икономисти вече сочат гръцкия пример като доказателство, че европейската солидарност е била оправдана и че строгите реформи могат да доведат до положителни резултати, стига да се прилагат последователно.
Гърция, която допреди десетилетие беше синоним на финансова нестабилност и масови протести, сега поставя рекорди в еврозоната – дали по линия на икономическия растеж, туризма, или намаляващата безработица. Това е ясен знак, че усилията за реформи и международната подкрепа са се отплатили. Разбира се, не всички проблеми са решени, но пътят на Атина към устойчив просперитет изглежда по-сигурен от всякога. След извървения тежък преход, гръцкият опит показва, че с воля и последователност дори най-трудните икономически кризи могат да бъдат преодолени, превръщайки се в основа за ново начало и растеж.
