Всички сочат с пръст детето родено с лице на баба. Историята е Катя, която е родена в руско семейство. Нейната болест е една от рядко срещаните- синдром на преждевременно стареене. Още когато майката го ражда, забелязва върху лицето на детето си поява на бръчки, които не са характерни за бебетата. Детето с всеки изминал ден започва да старее. Лекари веднага му поставят тежката диагноза ,,прогерия’’ и казват на родителите, че няма функциониращ черен дроб. Бащата не успява да издържи на новината и решава да изостави семейството си. ,, Не мога да я гледам повече така’’, това са последните думи на бащата преди да ги изостави. Въпреки тежката диагноза, Катя продължава да расте. С всяка година обаче тя е подложена на нападки от връстниците си. ,, Бабо, защо носиш къса пола’’ или ,, Като си баба, защо се преструваш на дете’’, са част от техните обиди. Всеки път, когато ги чуе, тя се разплаква. Все пак тя успява да докаже, че не външият вид е най-важен, а умът и доброто сърце. Тя се възприема такава, каквато е, и започва да се обича. След няколко години тя среща любовта на живота си и вдигат сватба. Не след дълго тя забременяла. Опасенията им били, че детето им може да се роди със същата диагноза, като нейната. Въпреки опасенията им се ражда здраво момченце. За съжаление второто им дете се ражда със същата диагноза, като на Катя. Бащата не издържал психически и започнал да пие и да й посяга. Тя не издържала и се развела с него. Въпреки това жената остава силна и се опитва да живее с мир в себе си. Започва да работи в стабилна фирма и така издържа семейството си.
