Международните отношения се подреждат според съотношението на силите, а не според либерални доктрини. От гледна точка на realpolitik световният ред подлежи на сериозно разместване, а не на идеологическо „приложение“. Това заяви геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев в предаването „Метроном“ на Радио ФОКУС.
По думите му балансът между великите сили се превръща в самостоятелен и ключов проблем, чието развитие ще наблюдаваме през следващото десетилетие. Към момента, според Вацев, съществуват три велики сили – САЩ, Китай и Русия, докато Европейският съюз, поради вътрешни причини, „губи историческата си субектност“ и вече не разполага с безусловната подкрепа на САЩ.
Риск от война и краят на доктрината на Тръмп
Вацев не изключи възможността за военни действия срещу Иран, което според него би означавало край на доктрината на Доналд Тръмп. „Тръмп вече е в окото на урагана вътре в САЩ. Срещу него се развива напълно видима и ефективна политическа офанзива, а основните му проблеми са именно на вътрешния фронт“, подчерта анализаторът.
Всичко това, по думите му, се развива в навечерието на голям военен конфликт, който вероятно ще обхване регион, сходен с този на бойните действия от Кримската война през XIX век. Според Вацев този исторически конфликт се очертава като протообраз на бъдещото противопоставяне между великите сили.
Европа и кризата на идентичността
„Проблемът на Европа още от Маастрихт насам е умъртвяващата хипербюрокрация“, смята Вацев. Той определи идеята за „Съединени европейски щати“ като антиисторична и погрешна доктрина, налагана от ръководството в Брюксел. Според него единственият шанс за възраждане на Европа е отказът от тази концепция и връщане към континент, основан на многообразие.
Експертът подчерта, че политиката не може да съществува без ясно формулиран образ на желаното бъдеще. В Европа този образ все повече се припокрива с идеята за военизирана общност, водеща успешна война срещу Русия.
Образът на бъдещето като политическа необходимост
Въпреки че визията на Владимир Путин за бъдещето напоследък изглежда по-размита, руското общество продължава да му оказва значителна подкрепа. В САЩ пък MAGA остава ясно разпознаваемият образ на желаното бъдеще, предложен от Тръмп. „Политика без образ на желаното бъдеще не съществува“, категоричен бе Вацев.
Той отбеляза, че този извод следва да бъде отчетен и от екипа на Румен Радев, който в близко бъдеще ще трябва да формулира подобен сигнал към обществото. Според анализатора всеки български политик или кандидат-политик, който не предложи ясно виждане за желаното бъдеще, рискува бързо да загуби политическа инерция и влияние.
Евроатлантизмът като изчерпана рамка
По думите на Вацев евроатлантизмът вече не функционира като обединяваща идея, което нанася сериозна морална и идеологическа травма върху българския политически елит. „Евроатлантизмът беше образът на желаното бъдеще. Когато този образ се разпадне, елитът остава без ориентация“, посочи той.
Като пример Вацев даде прибързаното решение на България да се присъедини към т.нар. Съвет за мир на Тръмп – инициатива, която според него представлява опит за алтернатива на ООН. „Това е проява на хаотична американофилия и стремеж да бъдем с Тръмп на всяка цена. Решението е недомислено и не носи реални ползи за страната“, заяви анализаторът.
Голямото противоречие на XXI век
В заключение Вацев подчерта, че България не е подготвена – нито политически, нито интелектуално – да се справи с основното противоречие на XXI век: сблъсъка между индустриалния капитал и глобализирания финансов капитал. Това противопоставяне, според него, изтласква класическата ос на XX век – между труда и капитала, между ляво и дясно.
„Българското общество все още не прави разлика между либерално и консервативно, от една страна, и ляво и дясно – от друга. Ние не сме готови да решим този проблем, а имам съмнения, че и САЩ в момента разполагат с интелектуалния ресурс да го направят“, заключи Вацев.
