Не служебна власт, а партийна узурпация
Доц. д-р Борислав Цеков
Още с първите действия на правителството на Андрей Гюров, според автора, са се проявили рисковете, за които е предупреждавано при обсъждането на последните конституционни промени. По негова оценка се наблюдава трансформация на служебната власт в инструмент за партийни и предизборни цели – без наличието на пряка демократична легитимация и при ограничен политически контрол.
Конституционният статут на служебния кабинет
Авторът подчертава, че независимо от измененията в чл. 99 от Конституцията, статутът на служебното правителство остава непроменен по своята същност. То има непарламентарен източник на пълномощия и функционира в ограничен времеви и институционален обхват. Именно затова Конституцията използва термина „служебно правителство“, а не „Министерски съвет“ – за да подчертае разликата с кабинет, излъчен от парламентарно мнозинство и подкрепен от изборна програма.
Според него служебният кабинет следва да бъде дистанциран от активната партийна борба, особено в предизборна обстановка. Макар формално да притежава всички правомощия на изпълнителната власт, той би трябвало да се въздържа от стратегически и дългосрочни решения, които предполагат парламентарно доверие и политическа легитимация чрез избори.
Историческият аргумент
В текста се прави сравнение с кабинета на Стефан Софиянски, приел ключови решения за валутния борд и евроатлантическата ориентация. Авторът счита това сравнение за неуместно, тъй като тогава решенията са били взети в условията на тежка криза и при наличието на широк политически консенсус – фактори, които според него липсват днес.
Критика към президентската институция
В анализа се отправя критика към практиката, въведена по време на втория мандат на Румен Радев, която според автора е довела до разширяване на влиянието на президентската институция чрез служебните кабинети. Посочват се примери за кадрови промени, намеса в ключови сектори и политическо влияние, които по негово мнение нарушават баланса на властите.
Според изложената теза, вътрешната и външната политика трябва да се осъществяват от редовно избрано правителство, което носи парламентарна отговорност. Служебният кабинет няма такава легитимация и следователно следва да се придържа към техническо управление и организация на изборния процес.
Политическа обвързаност
Авторът твърди, че настоящото правителство е „служебно“ по форма, но партийно по съдържание, като го определя като формирано под влиянието на политически сили, включително Продължаваме промяната – Демократична България. Според него действията и публичните позиции на кабинета съвпадат с интересите на определени партии, което поставя под съмнение неговата неутралност.
Той изразява опасения, че подобна практика може да изкриви предизборната среда и да създаде усещане за институционално пристрастие. Като пример се посочват кадрови решения, публични позиции и активна политическа комуникация.
Заключение
В заключение авторът предупреждава, че безконтролната власт е особено рискова за демократичния ред, особено когато е съчетана с ограничен парламентарен контрол. Според него отговорността за настоящата ситуация е както институционална, така и политическа.
Текстът завършва с предупреждение, че исторически подобни практики на концентрация на властта често водят до негативни последици, като подчертава необходимостта от придържане към конституционните принципи и баланса между властите.
