Никой от управляващата коалиция не иска избори, а ГЕРБ няма сили да ги предизвика
Много от гласувалите за ПП сега се върнаха към партиите, които са подкрепяли преди
– Г-н Живков, според националното проучване на „Маркет линкс“ ГЕРБ отново е първа политическа сила. Рязко възраждане на партията на Борисов или стръмно падане за „Продължаваме промяната“ доведе до този обрат?
– По-скоро ПП губи подкрепа, докато при ГЕРБ виждаме относителна мобилизация, но тя не е извън обичайните рамки и потенциала на партията. Докато при ПП определено отчитаме загуба на електорален ресурс. За това развитие трябва да имаме предвид множеството натрупани кризи и техните проявления, но също така и профила на избирателите от ноември, които гласуваха за новата формация. Това бяха избиратели, симпатизиращи на различни други политически сили като цяло, но припознали при последните предсрочни избори ПП като изразител на техните интереси най-вече от гледна точка на антикорупционна политика и разбира се, като цяло промяна на управленския модел на ГЕРБ. И понастоящем част от подкрепата за формацията на Кирил Петков се връща обратно към политическите сили, които тези хора са подкрепяли по-рано, а именно БСП и ДБ. Има и гласували за ПП, които сега декларират, че не са решили за коя партия биха гласували при евентуални предсрочни избори. Също така трябва да кажем, че се оформя един сегмент, който не е твърде голям, на хора, симпатизиращи много силно на президента Радев и очевидно настроени значително по-позитивно от средното за нашето общество спрямо Русия и Путин. Част от тези избиратели очевидно са разочаровани от по-умерената позиция на България и съответно променят своята политическа ориентация в посока на „Възраждане“. Оттам в голяма степен може да обясним произхода на по-добрия резултат, който показва формацията на Костадин Костадинов.
– ГЕРБ е първа политическа сила, но Кирил Петков пък остава най-харесваният политик. Арестът на Борисов не му ли донесе бонус като мъченик?
– Борисов не получи допълнителен прилив в своя подкрепа просто защото масовите настроения в страната са за това да бъде извършено истинско разследване на действията на предишната власт и хората очакват справедливост. Именно с това обясняваме, че няма обратен прилив към лидера на ГЕРБ. Ако следите данните, които публикуваме, може да видите, че при Борисов отсъства динамика. Като одобрение и доверие в себе си е с показатели между 19 и 21 процента, където е и сега. За сметка на това пък сега ГЕРБ леко нараства като алтернатива, а може би като емоционална реакция на избирателите, търсещи повече сигурност и стабилност в ситуация на заплаха за финансовото си бъдеще, повишаване на инфлацията и очакване войната в Украйна да влоши още повече положението.
– Какво може да пропука управляващата коалиция – кадровите спорове като този за нов управител на БНБ, инфлацията или друга актуална криза?
– Трябва да има политическа криза от по-сериозен порядък, каквато в момента все още няма, за да се стигне до разпад на коалицията. Правителството все пак е на малко над 100 дни. Тепърва има да развива политики и да взима важни решения. Не очаквам вариантът Украйна да бъде този сериозен фактор, въпреки че там, естествено, се вижда приближаването на ГЕРБ до позицията на ПП и ДБ. От друга страна, вижда се и ролята, която играе БСП в цялата ситуация. Но все пак БНБ е въпрос, който сякаш също не носи особено висок риск за оцеляването на управлението. Тепърва ще виждаме подобни вътрешни противопоставяния, но нито ПП, нито БСП, нито ИТН, нито ДБ са узрели да поемат курс към нови избори – това, което ГЕРБ заяви. От друга страна, мисля че партията на Борисов в момента е близо до максималния потенциал на обществената си подкрепа.
– Може ли ГЕРБ да мисли за връщане във властта, ако допуснем, че Борисов се оттегли, а на негово място застане Томислав Дончев например?
– Това е много съществен въпрос. Би следвало да бъде преформулиран така: Възможен ли е ГЕРБ без Бойко Борисов? Тук трябва да анализираме много внимателно генезиса на партията и развитието й през годините. Да видим, че в края на краищата ГЕРБ не успява да покаже потенциал и възможност да се оттласне от модела на лидерската партия, която има своите политически цели, но сред тях много важна е буквално защитата на партийния лидер. В този смисъл, ако мислим за вариант, в който Борисов се оттегли на заден план и ГЕРБ се събуди една сутрин с нов лидер, то това би следвало да означава много сериозна промяна отвътре, буквално в ДНК-то на партията. Това би трябвало да доведе може би до повече демократизиране в процесите на взимане на решения в партията, разширяване на хората, които имат пряко участие в тези процеси, повече прозрачност, по-бурен вътрешнопартиен живот. Това означава и преформулиране на ценностната основа на партията. А това само по себе си би предизвикало сериозни сътресения. От друга страна, ако въобще стигнем до такъв сценарий, това трябва да бъде много внимателно обмислено и планирано, защото в края на краищата ГЕРБ е системна партия и всякакви по-сериозни сътресения в нея биха довели и до по-сериозна волатилност въобще на политическия процес в страната и на електоралните нагласи. Съществува риск при рязък спад на влиянието на ГЕРБ да се отворят политически ниши за много опасни популистки политически проекти.
– Какво напомпа резултата на „Възраждане“? Те бяха твърдо против мерките, свързани с коронавируса от самото начало. След отмяната им обаче на 1 април излиза, че цялата им съпротива и говорене сякаш са били в правилната посока.
– Аз съм сигурен, че много хора разсъждават по този начин. Всички, които изразяваха и показаха с поведението си недоверие въобще към официалната политика за рестрикции и за масово ваксиниране, всъщност тълкуват това именно като победа. Чувам, за съжаление ще го призная, много такива гласове, говорещи в хор. Но от друга страна, трябва да имаме предвид, че това е дълбоко антисистемно поведение, което, за съжаление, видяхме в значителен мащаб в много сегменти в българското общество и това струва човешки животи. И да, мерките, от друга страна, няма и как да не бъдат облекчени или да отпаднат изцяло, да бъдат вече само препоръчителни, защото като цяло заболеваемостта изглежда под контрол. Отделно, включваме в общата картина и прогнозата на специалистите, че вероятно след няколко по-леки вълни с по-ниска степен на необходимост от болнично лечение всъщност епидемията може да отмине. Да, мисленето за някаква „победа“ е превратно тълкуване на общата картина и то е такова освен заради много тежките дезинтеграционни процеси в обществото, но също и следствие от изключително слабата комуникационна политика, която имаха българските правителства през последните две години по темата COVID-19 – на първо място ГЕРБ и патриотите, впоследствие това се очерта и като една от основните слабости на служебните кабинети, които управляваха страната.
– Войната в Украйна може ли да разтури управляващата коалиция заради противоположните позиции на БСП и ДБ?
– Винаги съществува риск да се разпадне управлението, защото то е поставено под натиск не само от вътрешна динамика между отделните коалиционни партньори, но също и от опозицията в парламента, основно в лицето на ГЕРБ.
Партията на Борисов понастоящем се заявява като изключително близка до позицията на нашите партньори в НАТО и ЕС. Макар да изглежда ценностно добре позиционирано и обосновано, от друга страна, виждаме как руските геополитически и енергийни интереси са се впили доста дълбоко в българския обществен, политически и икономически живот. Да не пропускаме, че миналата година беше завършен именно този газопровод, наречен „Балкански“ или „Турски“. И трябва сега в тази ситуация също да видим какви оценки дават самите наши западни партньори, особено от немска страна, които поднасят публични извинения за защитата на „Северен поток 2″. Дори президентът на Германия изрази публично извинението си, че е защитавал този проект. Аз бих се изненадал, ако ГЕРБ и лично Борисов излезе и се извини, че „Балкански поток“ е прокарване на руските интереси, които косвено ощетяват Украйна.
Когато говорим за рисковете пред управляващата коалиция, трябва също да си дадем сметка и в каква ситуация се намираме. От една страна, нито една от политическите сили в управлението няма желание да бъдат произведени предсрочни избори. Тоест, имаме изначално, въпреки конфликтите по определени теми помежду им, общо разбиране, че това управление има своите цели, в някаква степен своята мисия, и че всякакви вътрешни противоречия трябва да бъдат решавани чрез нормалните коалиционни механизми. Понастоящем не виждам алтернатива на тази управленска формула, няма изгледи за друга политическа формула, която да поеме управлението на страната. Защото ГЕРБ все още са в изолация и няма с кой да се коалират, а тя е основният кандидат за такава роля. Отново навлизаме в ситуация на политическа апатия от страна на българските граждани, имайки предвид последното развитие на нагласите в обществото. Все пак има и хипотеза, че всъщност този спад, който регистрираме в подкрепата на управлението, може да бъде временен и има шанс да бъде компенсиран с по-бързи успехи в останалите области, за които правителството като цяло и ПП дадоха сериозна заявка. И това – освен подобряване на бизнес средата и доходите – е свързано и с другите две големи теми – борбата срещу корупцията и реформата в прокуратурата. Това са неща, които все още не са слезли от дневния ред на българина и там очакванията бяха за доста по-бързо развитие, което, естествено, много граждани виждат, че не е реалистично да бъде очаквано толкова скоро.
– Ще изкара ли правителството цял мандат?
– Това е въпрос с доста дълъг хоризонт, имайки предвид политическата нестабилност не само във вътрешен план, но и в геополитически такъв. Не изключвам преформатиране на коалицията с евентуални предсрочни избори 2 в 1 – заедно с местните през есента на 2023 г. Бих определил три основни теми, които ще влияят върху нагласите на гражданите, и те са взаимосвързани в някаква степен. На първо място, войната в Украйна и последствията от нея, на второ място – преодоляването на шока, който идва с инфлацията и повишаването на цените, и на трето място – дълбоките реформи в българската съдебна система и в частност българската прокуратура, по които коалицията продължава да заявява, че работи и че ще постигне като цел.
