Противопоставянето по линията статукво-промяна вече не е актуално. Това създава проблем вътре в самата управляваща коалиция. Новият разлом е между привържениците на евроатлантическата ориентация и така наречената „нюансирана“ позиция. Това противопоставяне превръща бивши опоненти в съюзници и може да бъде основата за сформирането на едно следващо правителство.
Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Димитър Ганев от Изследователски център „Тренд“.
Една от отличителните черти на правителството на Кирил Петков е, че то се бори за оцеляване още преди да се изминали 100 дни, откакто е на власт. Една от причините то все още да е на власт, че нито една от партиите, които участват в него, при едни евентуални избори няма да получи по-добър резултат от ноември 2021 г.
„Кабинетът ерозира като обществена подкрепа месец след месец. Но опцията за предсрочни парламентарни избори и излизане от правителството за момента изглежда като по-лошата опция за всяка една от формациите в него“, заяви Ганев.
Според него тук въпросът е докога може да се продължава така.
Управляващата коалиция ще бъде свалена от власт не от конкретно събитие, а когато кабинетът на Кирил Петков стане достатъчно непопулярен и партиите, които го подкрепят решат, че за тях е по-изгодно да го напуснат.
„Не съм привърженик на тезата, че определено събитие ще събори правителството. Например, казусът РСМ или разглеждането на Бюджета в средата на годината. Ако продължи тази тенденция на спад на обществената подкрепа към кабинета през следващите няколко месеца, след няколко месеца или половин година можем да се озовем в ситуация, в която този кабинет е особено непопулярен.
Когато той остане особено непопулярен, някоя от формациите ще види, че негативите са много повече и ако иска да има политическа перспектива ще го събори. Това ще ѝ позволи да спечели политически капитал, който да използва като платформа на едни следващи избори“, заяви политологът.
„Продължаваме промяната“ беше много сложна електорална коалиция между различни партийни електорати, отбеляза Димитър Ганев.
„В нея попаднаха бивши избиратели от периферията на БСП, които припознаха в ПП проект на президента Румен Радев. Имаше също така разочарование избиратели от „Демократична България“, които припознаха Кирил Петков и Асен Василев като автентични носители на техните ценности и разбирания. Най-голямата група бяха хора разочаровани от „Има такъв народ“, но продължаващи да искат промяна, такава каквато са я заявили на изборите през април и юни“, заяви Ганев.
Появата на партията на Стефан Янев „Български възход“ може да отнеме от електората на ПП.
„Тази част, която е гласувала за ПП, привиждайки президента Радев зад тях, сега вече предпочита Стефан Янев. Защото вижда в него по-легитимния изразител на президентската воля. Това дали е така е отделен въпрос. Моето лично мнение, съдейки по позициите на президента е, че тези два политически субекта (бел. ред. президентът и партията на Стефан Янев) в пространството не са едно и също. Въпреки това хората привиждат зад Янев Радев“, коментира политологът.
Друга част от ПП ще се върне в лагера на негласуващите, а една трета част привижда във „Възраждане“ една нова алтернатива.
„Миграцията на електората на ПП няма да е в една посока“, категоричен е политологът.
Президентът Румен Радев легитимира „Продължаваме промяната“. На втория тур на изборите той събра под знамената си цялата промяна. Така Радев се превърна в символ на тази политическа промяна и патрон на новото правителство, заяви Димитър Ганев.
След натрупаните негативи от ПП, президентът започна да се дистанцира от тях, защото те вредяха на неговия имидж. Политологът от
„Тренд“ припомни, че през март е регистриран спад в доверието към Радев с 6 процентни пункта, защото тогава обществото го смяташе за отговорен и за действията на правителството на Петков.
„След като той се разграничи през последния месец-два напълно от ПП, неговата ерозия спря. Освен това Радев зае по отношение на Украйна и РСМ позиции, които се ползват с обществено одобрение “, каза Ганев.
Част от ерозията в общественото доверие към правителството дойде заради това, че то не може да се справи със социално-икономическите проблеми. А проблемът на проблемите за българина не е войната в Украйна или ковид кризата, а цените. Правителството на Петков говореше за всичко друго само не и за високите цени, които интересуваха гражданите.
През последните месеци в българското общество се очертават нови разделителни линии, които променят разломът, който беше създаден по линията статукво-промяна.
„През лятото на 2020 г. се роди разделението статукво-промяна. Ние го мерихме през протестното лято като съотношение на силите 2 към 1, 60 на 30. Тези две групи две към едно се потвърдиха и на изборите през април, юни и ноември 2021 г. Лагерът на статуквото беше около 30% и той не мърдаше. Лагерът на промяната беше 60% с различни представители – „Има такъв народ“, впоследствие „Продължаваме промяната“ и другите им партньори. Самото правителство беше създадено ю на базата на това разделение. Представете си
ДБ и БСП каква спойка могат да имат освен анти-ГЕРБ и антистатукво“, заяви Ганев.
Но това разделение през последните месеци се изпразни от съдържание и бе заменено от друго, създадено от войната в Украйна.
„Имаме евроатлантически лагер, който включва ГЕРБ, ПП, ДПС, ИТН и ДБ. Имаме и лагер на така наречената нюансирана позиция – Стефан Янев, „Възраждане“, БСП, „Изправи се България“. Този разлом вкарва бивши опоненти в един лагер“, отбеляза политологът.
Политическата енергия, която е зареждала статукво-промяна вече е изчерпана.
Според Ганев това създава огромен проблем вътре в самата коалиция, защото липсва фундаментът, който да държи партиите в нея заедно: „Сега техните различия започват да изпъкват по-много по-ясен и категоричен начин“.
Изследванията на „Тренд“ показват, че следващият парламент, независимо от това, кога ще се проведат изборите, ще бъде силно фрагментиран. В него ще влязат може би 8 партии и отново ще има сложна коалиция.
„Ако войната в Украйна продължава и противопоставянето между Русия и Запада продължи в тази много силна степен, вероятно основата на едно следващо правителство няма да бъде статукво-промяна, а ще бъде евроатлантическа позиция на страната срещу една нюансирана позиция. На базата на това ново разделение ще се появи правителство“, прогнозира пред БГНЕС Димитър Ганев от „Тренд“.
