Корупцията да се наказва като държавна измяна, затова са необходими затвори за още 70 000 души, казва IT специалистът, дарил 50 тона картофи на бедни
Компютърният специалист Димитър Димитров преди дни направи дарение от над 50 тона картофи на социални заведения, бедни, възрастни и болни хора в Кюстендилско.
Оставил беше дори и тир с картофи край полето, за да може всеки, който иска, да си вземе. Забелязал обаче, че спират хора със скъпи коли и товарят стотици килограми, а тези, които имат нужда – не могат да си вземат.
Заради това реши да организира доброволци, които извадиха картофите и закараха по едно чувалче до домовете на нуждаещите се по селата.
В Еремия, селото на баба му и дядо му, има ферма, където 10-ина работници отглеждат плодове, зеленчуци и животни. Преди години сам изгражда 3-километров път до две махали в селото, който чисти през зимата, прави водопровод, поставя контейнери за смет пред всяка къща и организира сметоизвозването. Изградил е система от пожарни хидранти и пред всяка къща в махалите има пожарен кран и шланг.
50-годишният Димитров от 18 г. е собственик на фирма за уебхостинг с 50 служители. За фирмата си казва, че е без маркетингов отдел и с нулев бюджет за реклама.
“Вълшебната дума за този феномен се нарича лоялност – ние сме лоялни към клиентите си и получаваме същото от тях. Затова и аритметиката ни се получава – клиентите получават качествена услуга на добра цена, служителите получават достойно заплащане и остава печалба за мен”, казва дарителят.
За себе си казва, че е имал нелеко детство. Не срещал разбиране от родителите си. Заради това за 10 г. е напуснал страната, без да каже на никого къде е.
“24 часа” го номинира в кампанията си “Достойните българи”.
– Г-н Димитров, от години правите дарения, влагате лични средства, но става някак без шум. Защо?
– Помагам за подобряване на средата, защото самият аз живея в нея. Правя го и за себе си – аз също ползвам този път, имам нужда от течаща вода, не искам гората да бъде опожарена, не искам в нея да се депонират отпадъци.
– Повече благодарности или повече хейт срещате, когато започнете някаква обществена инициатива?
– Не обръщам внимание и на едното, и на другото, затова съм забранил коментарите в профила си в социалната мрежа. Имам прекалено много работа, за да се впускам в дебати с когото и да било.
Моят съвет към всеки е да не обръща сериозно внимание на мнението на околните – всяко мнение е субективно и то по-скоро определя субекта, изказващ това мнение, а не този, когото коментират. Аз също не се изказвам ласкаво за някои хора, в това число дори за родителите си, но споделям факти, не слагам епитети.
– Имате голямо стопанство в село Еремия, то носи ли ви печалба?
– Еремия е с хълмист терен и земеделските парцели са изключително фрагментирани. Там е невъзможно да се оформи голям масив с цел индустриално земеделие. Аз обаче съм против сегашната система за държавни субсидии, не получавам никакви средства от държавата или от ЕС и всичко се субсидира от печалбата, която получавам от IT фирмата си. Харча ги включително за поддръжка и снегопочистване на пътя, за сметоизвозване, за изграждане на водоснабдяване на съседните махали, за пожарогасене.
– Ако няма помощ от държавата и ЕС, може ли да се развива бизнес у нас?
– Ако едно предприятие се изгради и управлява правилно, то няма нужда от дотации и помощи. Фирмата ми никога не е получавала и стотинка държавни помощи. Единствената обществена поръчка, която сме печелили, беше, когато след поредното ми дарение от 40 000 лв. за моята гимназия беше обявена обществена поръчка за покупка на лаптопи с тези средства и аз като дарител установих, че са посочени стари и евтини конфигурации, които биха стрували не повече от 30 000 лева, и така би се стигнало до разхищение на дарената от мен сума. Тогава се явихме на този конкурс с оферта от 38 000 лв., спечелихме го, а след това закупихме модерни лаптопи за 45 000 лева и ги доставихме на училището.
Участвали сме и в още един конкурс по обществена поръчка – за доставка на амфибии за спасителни дейности при наводнения. По онова време фирмата ми беше представител на канадски производител на амфибии. Конкурсът се превърна във фарс.
Това е опитът ми с обществени поръчки. Мнението ми за корупцията е, че тя изяжда от парите за образование, за здравеопазване, изяжда бъдещето на страната. Тя трябва да се наказва с цялата строгост на закона – като държавна измяна.
Много пъти съм заявявал, че ние трябва да изградим нови затвори с капацитет за още 70 000 лишени от свобода. И ако някой смята, че не можем да си позволим да храним още 70 000, ще му кажа, че ние ги храним и сега, но с хайвер и шампанско.
– Как се справяте с кризата около коронавируса?
– Фирмата ми не е засегната по никакъв начин. Имаме планове за действия във всякакви кризисни ситуации – природни бедствия, размирици, пандемии. През 2009 г. поставих задача за трениране на работа от вкъщи. След това при всяка прогноза за поледица или буря давах заповед да се работи от вкъщи.
Многократно под формата на игра сме работили в полеви условия, като разполагаме с няколко контейнера с всякакво къмпинг оборудване за целия личен състав. Винаги сме разполагали и със запаси от храна, медикаменти и защитни средства.
Чувам, че цената на маските се е увеличила, но ние все още ползваме маски, които сме купували на цена под 10 стотинки, много преди появата на този коронавирус. През пролетта попитах мои познати полицейски началници и медици дали си имат достатъчно защитни средства и им помогнах. Те взеха малки количества. Беше им неудобно да вземат повече.
– При вас работната седмица е 32,5 часа, заплатите са високи, има редица социални придобивки за служителите. Организацията на бизнеса ви не е ли умален модел на модерна социална държава?
– Няма значение дали отговаряш за един човек, или за няколко милиона. Алгоритъмът е един и същи – трябва да планираш всичко и да осигуриш безопасна и спокойна среда за хората си. Хората трябва да имат повече свободно време както за почивка и самоусъвършенстване, така и за децата си. Предпочитаме да си купим яйца, снесени от щастливи кокошки, но не се интересуваме дали стоките и услугите са произведени от щастливи хора.
– Живели сте на доста места по света, но България ли е мястото, където искате да останат да живеят децата и внуците ви?
– Прекарах 10 г. от живота си извън България с опознавателна цел. Аз за разлика от милионите ни сънародници, които изтъкват работата си зад граница като преимущество и натрупан опит спрямо онези, които са работили и са плащали данъците си само в страната ни, плащах данъците си само тук. В Хон конг, Чехия и Словакия използвах цялото си време, за да се запозная с техните държави и народи.
Всичко това нямаше да бъде възможно, ако зад гърба си нямах колегите в София, които се справят чудесно и без мен. Така аз разполагах с цялото време, а също и с достатъчно средства.
– Разкажете повече за себе си.
– До трети клас учих в основно училище в Кюстендил. Тогава моята учителка извика майка ми и каза непременно да ме запише в математическата гимназия.
С това си действие г-жа Илиева направи изключително много за мен. Защото нивото на обучение в тогавашната окръжна математическа гимназия беше безкомпромисно. Там учителите запалиха у мен жаждата за знания и за развитие. Там научих основите на програмирането и след това разработвах софтуер.
Избрах това поприще, защото само то можеше да ми даде възможност да бъда финансово ефективен – да създам продукт, който да може да се продава на много клиенти. Така аз разполагах със страшно много свободно време, което пък ползвах за четене, за самообразование в различни сфери, за опознаване на света. Представете си, че можете да си позволите 10 години да обикаляте света, без да ви се налага да работите! Представете си, че отделно от това са ви дадени допълнителни 20 години, в които можете да се развивате в която област пожелаете.
Това ми позволи да натрупам много житейски опит. Затова намалих работното време на колегите и им дадох два месеца платен годишен отпуск – защото сам изпитах ползите от свободното време. С работа от 9 до 17 ч или повече можете да станете тесен специалист в някоя област, да развиете професионално заболяване, да нямате какво да разкажете на внуците, нищо повече.
Хората трябва да се научат да ценят времето и да разберат, че то е по-важно от парите.
