Детството ми беше ужасно и това се отрази и на любовта ми

Не мога да си намеря подходящия мъж. Постоянно ги сменям и им намирам кусури. Все нещо не ми допада в някого и не мога да му имам доверие докрай. Не е случайно, че най-дългата ми връзка изкара едвам две години и завърши драматично. От тогава не мога да си намеря някого, на когото да му имам доверие и с когото да съм щастлива. Може би причината се крие в моето детство, което не беше от най-щастливите. Родителите ми се разделиха още преди да стана първи клас. Имам ясен спомен за техните кавги, спорове и в последствие скандали. Та те нямаха нищо общо, цяло чудо как са решили да имат дете и да са заедно. Заживях само с мама, а баща ми се изнесе в чужбина и заживя с друга жена. Почти не се виждахме през годините. Забрави, че си има първородна дъщеря.
Мама си намери приятел, който също имаше дете. Тя беше разделена от това да се грижи за мен и да обръща внимание на мъжа и детето му. Усещах, че всичко това й тежи. Започнах да нося слаби оценки в училище, защото бях плаха и неуверена. Не че не ми се учеше, просто нямах желание да се изявявам в клас, както останалите отличници. Писмените ми работи бяха идеални, а на устните изпити мълчах и се провалях. Благодарение на таланта ми да пиша, аз успявах да завърша със средни оценки, но всички в клас ме избягваха и много не си говореха с мен. Имах няколко приятели, но не мога да кажа, че са били най-добрите ми такива. След като завърших училище, станах студентка. Това бяха много по-добри години. Успях да си намеря нови приятели, с които купонясвахме до зори. Започнаха и гаджетата, пропих алкохол, запалвах и цигара. Животът ми се рестартира и промени. Така се стигна до последния ми курс, когато се запознах с Евгени.
Именно с него изкарах двугодишна връзка, която тотално ме обърка. През цялото време имах чувството, че ме мами и си има друга жена. А той се кълнеше, че това не е така. Карахме се постоянно, ревнувах го от всичко и успях да съсипя връзката. Накрая Евгени явно не издържа, защото наистина си намери друга и ми би шута. Може би заслужено. От тогава до ден днешен имам само краткосрочни авантюри и не вярвам на никого. Майка ми вече се притеснява да не остана стара мома и допълнително ме изнервя. Наистина не знам какво да правя и дали ще успея да си намеря някой, с когото да продължим заедно напред.