Свиквайте с мисълта, че сме второ качество хора. Оборотна био маса. Нещо като скакалци, които живеят, за да бъдат протеин. Ние търсим някаква гордост в това да се наричаме народ. Усещането за гордост обаче не се усеща.
Осен нас на тази територия има и друг вид хора. Новохора. Може да ги наричаме управленска аристокрация. Те притежават управлението и по тази причина си въобразяват, че притежават и нас. И донякъде са прави, защото многократно ни беше доказвано, че каквото и да правим, управленската аристокрация винаги е във властта и някак така се завъртат нещата, че винаги е против населението. Дори и населението да не участва в избори, това по никакъв начин не променя играта.
Управленската аристокрация не притежава устоите на властта. На нея властта ѝ е дадена. Тя не се е борила със сърцето и кръвта си за правото да казва какво да става. Борила се е с подлост и предлагане на задниците си. От там идва разликата в аромата. Управленската аристокрация не мирише на чест, а на гнило. Властта, разбира се, ѝ е дадена в замяна на това да изпълнява наднационални задачи. Не постоянно и не за всичко. Само тогава, когато се налага. Това няма как да не се вижда и съответно да не дразни хората. Но на кой му пука за някакъв и без това изчезващ народ?
Поради постоянната си зависимост от субекта, който е подарил властта на управленската аристокрация, тя е невротизирана. Не е в състояние пълноценно да се радва на придобитите блага, защото е в постоянен страх да не им бъдат отнети. Страхът да не стъпи накриво доминира и убива удоволствието от охолния живот. За да се затвърди неврозата от време на време някой политаристократ бива ликвидиран публично. Народът приема жертвоприношението като възмездие. Радва се, че това е акт на справедливост. Въобразява си, че още е фактор и само защото притежава лична карта е в състояние да продължава да решава съдбата си.
Заради постоянното напрежение, в което живее управленската аристокрация прекалява с пренебрежителното си отношението към плебса. Забравя, че играе игра, в която аристократите се наричат слуги на народа. Заради постоянния натиск, нервите на новоаристократите са опънати до краен предел. Дори при малки кризи те започват да се държат като кварталния побойник, който бие кучето си, защото жена му е поискала по-голяма издръжка. Иди обяснявай на кучето, защо му се случва всичко това.
Но да се върнем на децата, че там най-боли. Чухте какво се случи в „Пирогов“ преди ден? Какъв по-силен аргумент искате от това, че децата Им са по-важни от децата Ни? Какво повече очаквате да се случи? Не, че няма какво. И най-важното – какво очаквате да се промени?
Ще последват изказвания и репортажи. Леки порицания и неадекватни обяснения. Накрая всичко ще завърши с глупаво извинение и дотам. Стойте и гледайте. И помнете, че управленската аристокрация очаква да предаде властта на децата Си по династичен принцип. Все пак е аристокрация. Правила го е и пак ще го прави. Работата отдавна е разделена на наши и ваши. Управленската аристокрацията получава правото си на управление директно от бог и управлява от негово име. Всички знаем кой е бог.
Въпросът е дали бог вижда и допуска децата Им да са по-важни от децата Ни. Явно няма нищо против.
Автор: Емил Йотовски
