България навлиза в нова политическа конфигурация, където геополитическите въпроси излизат на преден план, а разделението вече не е само партийно, а ценностно. Според политолога Цветанка Андреева, основният сблъсък на предстоящите избори ще бъде между проевропейската и прозападната линия, асоциирана с Делян Пеевски, и прозточната посока, която според нея ще бъде лансирана от президента Румен Радев.
Геополитическото противопоставяне – Запад срещу Изток
„На изборите ще се очертае сблъсък между проевропейското, прозападното, което носи Пеевски, и прозточното, което ще лансира Радев“, заяви Андреева пред БНТ. По думите ѝ това противопоставяне вече се вижда ясно в парламентарната динамика.
Тя даде пример със състава на Съвета за мир, като риторично попита „кой държи проевроатлантическо мнозинство в парламента“. Според нея присъединяването към него е било правилно от гледна точка на националния интерес и не намалява значението на европейската принадлежност на страната. „България, напук на скандалите, е просперираща държава. Показателите вървят нагоре“, подчерта политологът, акцентирайки върху европейския път като гаранция за стабилност.
Служебният кабинет и изборната отговорност
Относно служебното правителство, Андреева отбеляза, че съставът му е бил предварително определен. „Мисля, че този кабинет беше подреден още преди Радев да напусне президентството. Беше ясно, че ще бъде комбинация между ПП-ДБ и президента Радев“, заяви тя. Според нея новият президент Илияна Йотова „се вписа изцяло в този сценарий“.
Политологът добави, че Йотова вече демонстрира нов стил на лидерство, подготвяйки се за бъдещи президентски избори. „Тя направи перфектна пресконференция, показвайки професионализъм“, каза Андреева. В същото време подчерта, че независимо от политическите стратегии, партиите неизбежно ще се сблъскат с реални казуси, сред които е провеждането на честни избори. „Партиите са отговорни за честността на изборите – те броят, имат наблюдатели и застъпници. Не можем да оставим това на МВР – в диктатури МВР контролира изборите, дебне кой гласува и кой не“, посочи тя.
Андреева подчерта, че никоя формация няма да получи над 50+1% и консенсусът ще бъде неизбежен. „Важно е да се постигне съгласие, което да изключи остри противоречия, провалящи реформите през последните пет години. Стабилен кабинет е възможен само с устойчиво парламентарно мнозинство“, каза политологът.
„Петрохан“ – трагедията като политически разказ
Според Андреева трагедията в „Петрохан“ се превръща в символ на институционална криза. „‘Петрохан‘ е политическият контекст на събитието. Не можем да го отделим от съотношението общество–власт“, обясни тя. Трагедията е възприета от обществото като катастрофичен разказ. „Фактът, че реагираме така, показва, че обществото го възприема като катастрофичен разказ“, коментира политологът.
Тя определи случая като „извращение – и от идеологическа, и от религиозна гледна точка“, но отбеляза, че отговорността не може да бъде отделена от институционалния контекст. „Когато властта е легитимирала и финансирала такава група, случаят не може да бъде изолиран“, посочи Андреева.
В същото време тя отчете, че МВР е реагирало бързо по криминалната част на казуса. „МВР се справи ефективно с криминалния аспект, обществото има информацията. Сега идват моралните оценки“, каза тя.
Политологът подчерта, че зад случая стои по-дълбока институционална нестабилност. „Последните пет години сме в институционална криза, без дългосрочно работещ парламент, нямаме правителство, което да изкара повече от 9–10 месеца. Дискурсът ‘Петрохан’ засяга всички“, допълни Андреева.
Тя завърши с призив за обществен дебат, насочен към стратегическите теми. „Необходимо е да се изведе дискусия, която да успокои обществото и да ни позволи да се фокусираме върху важните въпроси – България е част от европейския свят.“
