Българин от Катар открива какво е да работиш и живееш в тази страна

Много българи отиват да печелят пари в Катар. Повечето от тях не знаят какво да очакват при пристигането си. Ето защо ви представяме интервю с наш съгражданин, който от 2 години работи в Катар:
Летяхме над Истанбул с Turkish Airways през юли. Имах стандартния проблем всеки път, когато летя с турците, защото те винаги ме мислят за един от тях и се обръщат към мен на турски. Този път в самолета имаше стюардеса, която не ми повярва и дори на третия път разбра, че трябва да говори с мен на английски. Най-накрая кацнахме.
Температурата в Доха тази нощ беше 38 градуса. Първото впечатление? Въпреки, че летището е доста модерно, процедурите са подобни на другите летища, все пак ми се струваше, че сме кацнали на друга планета, например, като Марс в продължението на филма „Total Recall“, където атмосферата тепърва се оформя или нещо подобно.
Посрещна ни фирмен шофьор, Башир – беше индиец. На паркинга на летището забелязах, че има паркирани само „добри“ за нашите стандарти превозни средства – Тойота, Нисан, а нашия беше „бесен“ джип, висок и огромен, където можеше да се настани цялата черногорска емиграция и имаше място за всички. Настанихме се в къщите и вилите на фирмата. Всеки имаше своя стая с баня, а на приземния етаж имаше огромна всекидневна с трапезария и кухня, кожени дивани и телевизор. Първото нещо, което забелязах, беше, че нищо не е заключено. Настаних се и спах цяла нощ.
Поспахме по-дълго, а след това дойде шофьорът и ни закара във фирмата. Там се запознах с всички, минах покрай цялата компания и както обикновено не запомних нито едно име. Работата не беше нищо особено от професионална гледна точка, но имаше много документи и процедури. Ще ми трябват няколко седмици, за да разбера как работи всичко. Отивате на работа и се връщате със служебна кола. Скоро трябваше да се сдобия със собствен автомобил. Работим 6 дни в седмицата, с изключение на петък.
Животът тук без климатик е невъобразим, страшно е горещо и затова огромни климатици работят постоянно навсякъде, във всяка стая, във всяка сграда, в колата. Проклятието тук е „дай боже да ти се развали климатът“, защото по-голямо нещастие от това няма. Човек не може да ходи, камо ли да бяга. В стаята, в която спя, както и на всички други места, климатиците работят 24 часа в денонощието. През деня навън е около 50 градуса и дори магазините са затворени за няколко часа всеки следобед, а работата по строежите спира. Вечерта температурата пада до около 35 градуса.
На чешмата има само топла вода, студена няма. Невъзможно е да се вземе душ с такава гореща вода. Това е така, защото всяка сграда има резервоар за вода, директно изложен на слънце и водата се охлажда частично преди сутринта. Днес научих, че ако си платиш за изолация на резервоара няма да имаш такива проблеми, но рядко някой го е правил. Имах късмета да ме настанят до спортен комплекс, собственост на компанията и служителите могат да го ползват безплатно. Или в превод, безплатен тенис и плувен басейн от 8 до 22 часа. Ходя на басейн всеки ден след работа, а в петък прекарах там половин ден.
Басейнът ми е на две минути пеша – възможност, която не се пропуска. И така, тук всичко е с главата надолу, така че водата в басейна трябва да се охлажда, за да могат хората да плуват в него. Целият комплекс е отворен, а вътрешните стаи са климатизирани, оборудвани с плазмен телевизор и кожени фотьойли и хладилници, всичко това на разумна цена, т.е. безплатно. Все още съм с впечатлението, че всички къщи, вили и дворове никога не се заключват. Никога нищо не се заключва и нищо не се краде, а колите нямат аларми. Дори компанията и всички нейни активи са постоянно отключени и можете да отидете там посред нощ.
Плуването в морето по това време на годината е невъзможно, морето е плитко, а водата е гореща и пълна с медузи. Доха е голям град, с нови пътища, инфраструктура и сгради. Построен е под формата на полупръстени с напречни улици – тоест планирано. Улиците са фантастично широки и много от тях имат три ленти само за една посока. Движението не е задръстено, но се кара много лудо. И тук се кара катастрофално. Рядко някой включва мигач, има постоянни сблъсъци, а уличните състезания са често срещани, особено когато става дума за местни. Доха е град с огромен брой пътни произшествия.
Катарците са малцинство сред жителите, но са сред най-богатите и само те имат законното право да притежават земя. Ще ги забележите, защото носят само традиционни дълги бели дрехи с „шал“ на главата. Жените носят черни дрехи и лицата им обикновено са скрити. Тук има много непознати, което веднага се забелязва. Повечето са индийци, филипинци и пакистанци. Храната също е доста разнообразна, въпреки че избягвам да експериментирам.
По време на работните почивки обикновено отивате да хапнете в някой от ресторантите. Нашите и сърбите се хранят най-вече в ресторанта на индианец, който получи прословутия прякор Миле Тровач, или в един турски ресторант, който е малко по-далеч и където има по-добра храна, но е и по-скъпа. Турската храна е подобна на нашата (даже сервират някаква туршия), но все пак твърдя, че нашата и китайската са най-добри. Никога обаче не съм се притеснявал и няма да се притеснявам да се наслаждавам на различни видове храна.
Доха има няколко големи търговски центъра. Цените на пазарите са значително по-високи, а по-евтини са само водата и бензина. Водата е два пъти по-евтина, а бензинът 5-7 пъти. Изборът на пазарите е като у нас. На пръв поглед, както навсякъде в чужбина, изглежда по-голям, но с времето става ясно, че просто е различен. Техниката е по-скъпа и не е препоръчително да купувате нищо друго освен телевизор.
Задръстванията са нещо обичайно в търговските центрове и именно тук става ясно колко различна е тази част на света от останалите. Например вчера на паркинга пред пазара видях паркиран джип с леопард на предната пътническа седалка. Беше интересно да се видят реакциите на хората, когато разбраха, че зад стъклото седи истински жив леопард.
Добре дошли в арабската земя на пясък, природен газ и нефт.