Мина беше израснала в бедно и скромно семейство. Баща й беше ковач, а майка й миеше чинии в един ресторант. Въпреки това те бяха изключително задружни – много рядко се караха, успяваха да набавят на дъщеря си най-нужните й неща, лишаваха се в името тя да е щастлива. Мина успя да завърши средното си образование с отличие и реши да се премести в по-голям град, за да си търси работа. Започна да прелиства обявите, докато попадна обява за помощник-продавач в магазин за дрехи. Реши да се пробва и да кандидатства – отговаряше напълно на профила – млада жена без опит. Малко се зачуди защо търсят хора без опит и може би това я подтикна да кандидатства именно тук. Когато стигна до магазина я посрещна собственикът му. Той щеше да води интервюто с нея. Това беше мъж, прехвърлил петдесетте, с прошарена коса и почерняло от слънцето лице. Личеше си, че живее здравословно и че няма финансови проблеми.
На интервюто собственикът питаше Мина общи неща и тя някак си се отпусна и му отговори неща, които не беше споделяла с други. Обясни му как никога досега не е работела, как родителите й не са имали много възможности и че са живели скромно в малко градче. Иван – така се казваше собственикът я слушаше много внимателно. Задаваше й общи въпроси и нито веднъж не спомена какво се иска от нея. След 30 минути решението беше взето – тя ще е човекът, който ще продава в магазина заедно с още едно момиче. Мина беше много радостна и побърза да се обади на родителите си. Те също приеха новината добре и й пожелаха успех. След няколко дни Мина започна да работи в магазина. Тя попита Иван защо му трябва човек без опит. Той каза, че предпочита той да научи хората си да продават добре, защото иначе правели само глупости. Тя и Дарина – другата продавачка се разбираха прекрасно и скоро Мина се внедри напълно в занаята. Нещо повече – тя надобря и започна да продава много. Беше умна и знаеше как да предразположи клиентът. Така мина един месец. Мина взе първата си добра заплата и щедър бонус за добра свършената работа. Иван реши да я покани на вечеря, за да изкаже своята признателност.
Мина веднага си купи хубава рокля за повода, гримира се и лъсна косата си. Изглеждаше прелестно. Незнайно защо, преди срещата с Иван сърцето и туптеше от нетърпение и радост. Когато я видя, нещо в Иван трепна. Седнаха в ресторанта и не усетиха как се изнизала вечерта. Говориха си за толкова много неща. Мина съвсем се отпусна и скоро чашата вино започна да я хваща. С мъжете тя не беше имала особен успех – няколко кратки авантюри с момчета от града. Но тук тя усещаше някакви сигурност, тръпка и копнеж. Знаеше, че не трябва да прави нищо, защото все пак Иван беше неин работодател. Затова когато се разделяха, само се целунаха по бузата за лека нощ.
След тази вечер Мина почти не мигна. Мислеше си само за него. Увлечението й беше явно. Само че не знаеше, че и Иван има същите чувства. След няколко седмици Иван й предложи да я повиши в старши продавач. Мина се справяше страхотно. Отново я покани на вечеря и този път тя завърши с целувка. На третата им среща извън работа те признаха чувствата си. По-нататък съдбата беше благосклонна към тях. Иван направи Мина мениджър на няколко магазина за дрехи и й предложи брак. Тя съобщи това на родителите си, които реагираха доста резервирано. Искаха да се запознаят с шефа й и кандидат жених. Когато видяха, че той е почти на тяхната възраст и бяха доста сащисани. Оставих ги да разговарят с Иван и излязох. Когато се върнах, имах благословията на баща ми. Бяха харесали Иван, въпреки възрастта му.
Сега сме много щастливи, аз очаквам първото си дете. Иван и мил и грижовен, животът ни е страхотен. Помагам финансово и на родителите си, защото го заслужават!
