Дядо ми беше най-обикновен фермер, но баба все още гладеше работните му дрехи всеки ден. Виждах го в детството си и си мислех, че всяка старица прави същото. Но с годините разбрах, че това не е така. Когато бях на 13 се чудех защо баба ми го прави всеки ден, това са обикновени работни панталони!
Не разбрах защо губи толкова усилия и време за нещо, което скоро отново щеше да се изцапа. Малко хора го виждаха през деня, освен баба ми и може би няколко фермера.
Чудех се защо баба ми не подрежда всеки ден дрехите ми, а само на дядо ми. Не издържах и един ден я помолих да ми обясни.
– Той е най-красивият мъж, който Бог някога е създавал. Той е най-добрият ми приятел и любовта на живота ми. „Винаги искам да изглежда красив и подреден, защото никога не знаеш на кого може да се натъкне“, отвърна баба ми.
Дълго мислех за думите на баба ми. Дядо ми не ми се струваше най-красивият мъж на света. Беше нисък, слаб, със сравнително голямо дупе в сравнение с ширината на раменете. Косата му оредяваше, а изкуствените му зъби не изглеждаха добре, когато се усмихваше.
Носеше очила, които бяха твърде големи за лицето му, и единственото, което имаше значение за него, беше да види през тях това, което го интересува.
– Как може някой да смята този човек за най-красивия, който Бог някога е създавал! – Чудех се.
Отидох отново при баба ми и я помолих да проучи внимателно дядо ми, защото той не ми се струваше най-красивият на света.
Баба ми започна да се смее толкова много, че за миг заприлича на момиче.
– Тези бръчки около очите не винаги ги имаше, а аз го помня, когато имаше истински зъби. Той има най-красивите сини очи, които съм виждал. Те са със същия цвят като небето, точно преди залез.
Цялото му лице блести, когато се смее, а гласът му е толкова спокоен и пълен, че всички го чуват, когато говори. Искам той да се чувства добре. Подреждам дрехите му всеки ден, защото заради него през всичките тези години се чувствам добре. „Той е човек, достоен за уважение“, обясни баба ми.
Тези думи често ми идваха на ум. Гледах как баба ми и дядо ми остаряват заедно и когато навърших 30, най-накрая разбрах за какво говореше баба ми. Когато обичаме някого дълбоко и искрено, тогава този човек е най-красивият в света. Това е истинската любов!“
