Правната комисия към Народното събрание отхвърли ветото на президента върху приетите изменения в Изборен кодекс, които предвиждат ограничение до 20 изборни секции в дипломатическите и консулските представителства в държави извън Европейския съюз.
При повторното разглеждане на второ четене законопроектът беше подкрепен от 11 народни представители, осем гласуваха „против“, а един се въздържа. Предстои ветото да бъде обсъдено и в пленарната зала.
Депутатът от Продължаваме промяната – Демократична България Божидар Божанов заяви преди заседанието на комисията, че формацията ще подкрепи президентското вето, което означава гласуване „против“ законопроекта, както е било и на първо, и на второ четене. По думите му не бива да се ограничават правата на българските граждани в чужбина.
Темата предизвика реакции и в БСП. Лидерът на партията Крум Зарков обяви на извънредна пресконференция, че въпреки липсата на единодушие в парламентарната група, Изпълнителното бюро е призовало депутатите от „БСП – Обединена левица“ да подкрепят ветото и да гласуват за отхвърляне на промените. Според него служебният кабинет по Конституция трябва да бъде безпристрастен организатор на честни избори, но направените изменения в основния закон затрудняват това.
Зарков призова правителството на Андрей Гюров да гарантира честността на вота на 19 април, като посочи като повод за притесненията си т.нар. „фалстарт“ с вицепремиера Стоил Цицелков.
Президентът Илияна Йотова върна за ново обсъждане в парламента разпоредби от приетия на 5 февруари 2026 г. закон за изменение на Изборния кодекс. Тя изрази несъгласие с ограничението на броя на секциите в държави извън ЕС и подчерта, че българските граждани, където и да се намират, имат равни конституционни права. Според нея държавата е длъжна да осигури равнопоставеност при упражняването на избирателното право.
В мотивите си президентът посочва, че въведената горна граница от 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства – независимо от броя на подадените заявления – създава риск за принципа на всеобщо избирателно право, закрепен в чл. 10 от Конституцията. Тя цитира и практика на Конституционния съд, според която държавата трябва да гарантира свободно и безпрепятствено упражняване на правото на глас.
Според държавния глава измененията поставят бариери пред българите извън ЕС – заради отдалечеността на секциите, големия брой желаещи да гласуват и ограничените възможности това да стане в рамките на изборния ден. Така, по думите ѝ, се създава риск част от избирателите да бъдат възпрепятствани да изпълнят и задължението си за гласуване, предвидено в Изборния кодекс.
Президентът изтъква още, че различният режим за разкриване на секции води до неравнопоставеност между българските граждани в и извън ЕС. Конституцията не допуска подобно неравно третиране на българите, живеещи зад граница, подчертава тя в мотивите си.
