Увеличението на минималната пенсия от 1 юли е под сериозен въпрос. За да се случи, парламентът трябва да гласува удължаване на действащия удължителен бюджет, тъй като в настоящия закон за събиране на приходи и извършване на разходи за 2026 г. не е предвидено повишение на минималните пенсии. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от „Труд news“.
По силата на Кодекса за социално осигуряване пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват всяка година от 1 юли по т.нар. „швейцарско правило“ – с процент, равен на 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от инфлацията. Това означава, че основното увеличение на пенсиите би трябвало да се случи автоматично и без решение на парламента.
Различна обаче е ситуацията с минималната пенсия. В КСО е записано, че нейният размер се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В проекта на бюджет за 2026 г., който не беше приет, беше заложено минималната пенсия за стаж и възраст да достигне 346,87 евро от 1 юли.
В момента обаче действа удължителен бюджет, който предвижда приходите да се събират и разходите да се извършват по правилата и размерите, действащи към 31 декември 2025 г. Това означава, че минималната пенсия ще остане 322,37 евро (630,50 лв.), докато парламентът не приеме нов бюджет или изрично решение за промяна.
По думите на Пламен Димитров не е разумно да се чака след изборите да бъде съставено ново правителство и парламент, тъй като няма гаранции, че бюджетът за 2026 г. ще бъде приет до края на юни.
Той напомни още, че при сегашния удължителен бюджет правителството може да поема дълг единствено за рефинансиране на стари задължения. За разлика от това, в проекта на бюджет за 2026 г. е било заложено финансиране на инвестиционни проекти чрез нови заеми – възможност, която в момента е блокирана.
Като пример Димитров посочи планирания целеви заем между 600 и 700 млн. евро за увеличаване капитала на ВМЗ-Сопот във връзка със съвместно дружество с германския концерн „Райнметал“. Също така е било предвидено и финансиране от 130 млн. евро за Българския енергиен холдинг, предназначено за рефинансиране на заем към „Мини Марица-изток“.
Тези средства са ключови за изплащането на заплати, тъй като след март натоварването на ТЕЦ-овете ще намалее и без подкрепа от БЕХ няма да има ресурс за възнагражденията на работещите в комплекса.
От КНСБ настояват за бързо приемане на редовен бюджет за 2026 г., който да предвиди поне 10% ръст на заплатите в бюджетния сектор. Това, според синдиката, ще намали социалното напрежение и ще доближи възнагражденията до темповете на растеж в частния сектор. По удължителния бюджет увеличението в администрацията е едва 5%, колкото е отчетената инфлация за миналата година.
Димитров подчерта, че за периода 2021–2025 г. ръстът на заплатите в обществения и частния сектор е почти изравнен и отхвърли твърденията, че увеличението на бюджетните възнаграждения води автоматично до по-висока инфлация.
