Бившият председател на Народното събрание и депутат от БСП Наталия Киселова заяви пред bTV, че очаква още през настоящата седмица, след проведени срещи с всички страни, г-жа Йотова да обяви състав на служебно правителство.
По думите ѝ датата на изборите – дали ще бъдат на 29 март или 19 април – зависи изцяло от президента Йотова и от това колко бързо ще бъде формирано служебното правителство. Киселова подчерта, че в Конституцията не са предвидени срокове за срещите със служебните премиери.
„Не сме в позиция да даваме съвети. Това е правомощие на президента и намесата отвън в този момент не е коректна. Редно е президентът Йотова да покаже стил и класа при формирането на служебния кабинет и смятам, че тя ще се справи достойно“, каза Киселова.
На въпрос дали забавянето е умишлено, за да се даде време на евентуален нов политически проект, свързан с Румен Радев, тя отговори, че ако се дава време, то е за всички, а не за конкретен субект. Киселова цитира съветника на Маргарет Тачър Майкъл Добс, според когото „в политиката и една седмица е много време“.
Според нея държавният глава е бил ограничен в действията си при съставянето на служебно правителство, тъй като назначаването на служебен министър-председател носи различни последици. Киселова изрази позиция, че не е допустимо човек едновременно да участва в избори и да бъде служебен премиер. По тази причина очаква обективен отговор от Рая Назарян относно проявения ентусиазъм, като подчерта, че който участва в промените, следва и пръв да ги прилага.
Относно предпочитанията на БСП към кандидат за служебен премиер, Киселова заяви, че не е коректно да се посочват конкретни имена и изрази мнение, че президентът Йотова ще сведе избора до петима кандидати чрез метода на изключването.
Попитана дали би приела поста на служебен премиер, ако беше останала председател на НС, тя посочи, че с поемането на тази длъжност вече се дава съгласие за изпълнение на подобни отговорности. По думите ѝ оценката дали някой е „ярко политическо лице“ е субективна, а логиката на конституционните промени – макар и критикувани – е факт.
По темата за евентуален политически проект на Румен Радев Киселова заяви, че разговорът се води повече в медиите, отколкото в реалността. Докато самият Радев не заяви ясно намеренията си, всички коментари остават в сферата на предположенията. Тя уточни, че до момента не е имало разговори с нея или с екипа ѝ по този въпрос.
Киселова подчерта, че лявата идеология не е загубила своята актуалност. Тя припомни годишнината от освобождаването на концлагерите от Червената армия и заяви, че днес крайните идеологии не се проявяват само чрез униформи, а и чрез политически послания. Според нея е недопустимо да се възприема другият като враг, а левите хора се борят за равенство и по-достоен живот за всички.
Тя изрази интерес какво Румен Радев влага в понятието „нов обществен договор“ – дали става дума за нова конституция или за съществени промени. По думите ѝ първо трябва да се види кога ще бъдат насрочени изборите и дали Радев ще участва, с кого и как ще се позиционират хората около него. Киселова добави, че едва ли ще има партия, която да заяви, че не е патриотично настроена.
Според нея част от политическите субекти, които в момента проявяват свръхактивност, са допринесли за усещането за паника и за спекулациите около бъдещите политически ходове. Тя посочи, че честни отговори от политиците трудно се чуват, но основният въпрос остава дали обществото иска правителство на всяка цена или поредица от избори, които отблъскват избирателите. По думите ѝ спиралата от избори е разочаровала повече хора, отколкото е привлякла.
По темата за международния мирен план, свързван с Доналд Тръмп, Киселова заяви, че все още не е видяла окончателния текст и че България по принцип трябва да подкрепя усилията за мир. Според нея документът има както политически, така и финансови измерения и следва да бъде официално преведен и ратифициран.
Относно изборните правила Киселова подчерта, че напрежението в парламента е било свързано с напълно легитимни действия. Тя посочи, че е трябвало да се обърне по-голямо внимание на въпросите за избирателния район „чужбина“, броя на секционните комисии и начина на гласуване извън страната. По думите ѝ предложенията за наемане или закупуване на нови устройства за гласуване са безотговорни и създават допълнително напрежение, включително риск президентът да бъде обвиняван за проблеми, с които служебното правителство трудно би се справило.
