Управляващите отново поставиха на дневен ред една „прашна“ за българската икономика тема – въвеждането на таван на цените на стоки и услуги. Подобен подход се обсъжда и по отношение на цените на горивата. Темата предизвика разнопосочни реакции в ефира на предаването „Твоят ден“ по NOVA, където икономистът Румен Гълъбинов и финансистът Левон Хампарцумян изложиха противоположни позиции.
Според Румен Гълъбинов идеите за ценово регулиране не са български прецедент и вече се прилагат в редица европейски държави. Той подчерта, че след COVID пандемията подобни мерки станаха „модерни“ и бяха въведени в страни като Гърция, Испания и Португалия. Икономистът призна, че става дума за административна намеса в свободния пазар, но отбеляза, че „на много места в Европа този модел вече работи“.
По думите му обаче подобни мерки трябва да бъдат строго временни. „Допустимо е за период от три до шест месеца, но не и като дългосрочна практика“, заяви Гълъбинов, предупреждавайки, че натрупването на социални политики може да натовари сериозно бизнеса и държавния бюджет.
На противоположно мнение е Левон Хампарцумян, според когото всяка държавна намеса в ценообразуването води до негативни последици. „Всеки опит държавата да регулира цени завършва плачевно“, коментира той и определи подобни действия като „психотерапия за притеснени граждани“.
Хампарцумян предупреди, че въвеждането на ценови тавани води или до влошаване на качеството, или до изчезване на стоки от пазара. Като пример посочи лекарствения пазар у нас, където цените са административно задържани сред най-ниските в Европа. „Резултатът са липси, реекспорт и недостиг“, обясни финансистът, допълвайки, че качествените продукти в крайна сметка остават достъпни само за по-заможните.
И двамата експерти се обединиха около тезата, че идеите за ценови тавани често са част от предизборната надпревара и целят временно да успокоят общественото напрежение.
По отношение на инфлацията Румен Гълъбинов изрази умерен оптимизъм, като заяви, че не очаква нейно покачване вследствие на въвеждането на еврото. Според прогнозите му за следващата година инфлацията ще бъде между 3 и 4%, като основният ценови шок вече е бил изконсумиран през миналото лято.


