Животът на 51-вото Народно събрание вероятно ще се окаже по-кратък от този на последното служебно правителство. Ако парламентът бъде разпуснат бързо, няма да има бюджет, няма да бъдат приети мерки за намаляване на дефицита, и финансовата нестабилност ще се задълбочи. Това би довело до икономическа катастрофа, въпреки че в момента се забелязва лек ръст на БВП, предупреди пред Lupa.bg финансовият експерт и бивш народен представител Мика Зайкова.
Тя обясни какви са признаците за застрашена икономика:
– Когато разходите за енергийни ресурси се увеличават, това води до инфлация в потребителските цени и поскъпване на издръжката на хората.
– Когато цената на електроенергията за бизнеса се повиши до 353 лв. за киловатчас.
– Когато цените на основни стоки като яйца, сирене, кашкавал, мляко и хляб растат ежедневно и дори надвишават тези в Германия и Франция.
„Промишленото производство намалява вече над 18 месеца, а фалитите на фирми се увеличават. Индустриалният сектор, особено машиностроенето, изпитва сериозни трудности, което води до спад в приходите. Инвестиционната дейност също е в тежък упадък – ако през 2020 г. притокът на инвестиции беше около 30% от БВП, сега е на отрицателно ниво от -0.8%,” посочва Зайкова.
Според нея основната вина за това е на политиците и липсата на политическа стабилност. Корупцията, бюрокрацията, хаосът в държавните структури също допринасят за затъването.
„Страната е изправена пред демографска криза заради застаряващото население. Има сериозен недостиг на специалисти с инженерно образование, учители, медицински сестри, социални работници и други ключови кадри. Това намалява конкурентоспособността, увеличава потреблението на вносни стоки, а износът спада. Ръстът на БВП е близо до нулата, което е знак за опасност от рецесия. Потреблението става единствен двигател на икономиката, но бедността нараства и все повече хора се нуждаят от социална помощ. Нарастват бюджетните разходи заради обедняването,“ добави тя.
Проблемите в приходната част на бюджета увеличават дефицита. Липсата на парламент, редовно правителство и реформи, заедно с неефективно използване на еврофондовете, водят до растящ държавен дълг, който вече възлиза на 43 милиарда лева. Отлагането на влизането в еврозоната ще увеличи и разходите по лихвите,” предупреди Мика Зайкова.