Краткият отговор на въпроса защо сме на път към седми предсрочни избори е, че не успяваме да съставим правителство, коментира социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова пред БНТ.
„Има силна конфронтация и дълбоко противопоставяне в парламента, което затруднява съставянето на коалиции по две основни линии. Едната линия разделя партиите на статуквото срещу тези, които искат реформи. Втората линия е между проевропейски и антиевропейски партии.“
Тя подчертава, че тези два раздела не винаги съвпадат. Например, ПП-ДБ е реформистка и проевропейска, но се противопоставя на статуквото, въплъщавано от ГЕРБ, които управляваха 11 години до 2021 г., когато започнаха протестите. От друга страна, има партии, които също са срещу ГЕРБ, но са проруски и антизападни. Така тези ключови разделителни линии правят много трудно съставянето на коалиции.
„Партиите в България не могат да намерят достатъчно общи позиции“, обяснява Димитрова. Според нея това е причината победителите от изборите след 2021 г. да не успяват да съставят правителства. Първата партия, която събра енергията срещу ГЕРБ, беше „Има такъв народ“, но тя имаше дефицит на кадри и визия. По-късно „Продължаваме промяната“ дойде с големи надежди и победи, но направи сложна коалиция, която се разпадна след началото на войната в Украйна. В последващите избори ГЕРБ победи, но също не успя да състави стабилно правителство без сътрудничество с ПП-ДБ. Допълнително разделение настъпи с разцеплението в ДПС.
Димитрова посочва, че колкото повече се фрагментира парламентът, толкова по-трудно става съставянето на правителство. Тя отбелязва, че в българското общество има носталгия и силни антиевропейски настроения, но те имат своите ограничения, тъй като партии като „Възраждане“ не успяват да надхвърлят 14-15% подкрепа. Тези партии използват радикален език, който голяма част от обществото не приема, и не предлагат реална алтернатива.
