Често се опитвам да гледам на нашето общество като чужденец, за да бъда правдоподобен. Но за много хора съм прекалено критичен и песимистичен.
Сигурно е така. Това си го обяснявам с покъртителния факт, с който се сблъсках преди година – че около 2/3 от българите никога не са напускали България и за света знаят от нашите медии и социалистическото училище.
С други думи, тези българи, на които съдбата им е дала шанс да опознаят света извън представата, която нашите медии, а преди това възрастните са развили у тези 2/3 българи неминуемо са обречени да се сблъскват с тях. Почти по всеки въпрос – защото и аз от моите детски години в малък град бях научен да мразя – фашистите/ експлоататори-капиталисти; чорбаджиите (с еднаква конотация); циганите и турците; и разбира се – пед…стите. Спомням си – набеждаването,че си част от всяка от тази група беше най-прекия начин да се въвлечеш в бой с момчетата от другия клас, училище или махала. Защото добрите бяха комунистите (защото са били фашистите) и руснаците (защото са били турците, които са убили Левски и Ботев). А най-лошо беше да си засегнат на етнически корен (свързано с произхода на родителите, по-често майката) или на сексуална ориентация, което беше универсална мъжка обида.
Омразата към другостта беше квинтесенция на комунизма. В началото след 9.9.1944 г до края на 50те години – омразата бе насаждана към класовия враг – “фашистите”, които бяха “бивши хора”. Дори към техните деца – моите родители много трудно бяха допуснати да учат в университет.
Успоредно и след това към враговете с партиен билет, които искаха “социализъм с човешко лице” – от Пражката пролет чак до и заради Горбачов. Мои близки също сурово пострадаха от тяхната наивност, че идва ново време.
Накрая на комунизма, омразата бе насочена към последния отдушник – турците и възкръсването на етническия национализъм – с чиято омраза към другите се градят политически проекти и до днес. От наследниците на БКП и техния силов апарат от ДС. С възкресение на старите стереотипи на омраза и медийно облъчване на българите, за да дадат нов живот на пропагандното семе, посято още в тяхното детство.
Как се променят тези предразсъдъци за 30 години без минимален държавен опит в образованието?
Точно обратното, тези стереотипи са нужни на политиците със същото мислене – огромната част от тях – за да поддържат своята електорална база и техните участници във властта да поддържат тези стереотипи.
Смятате ли, че Радев, Нинова, Копейкин, Слави не са наясно с това, което правят?
И аз това се чудя – простотията или омразата към просвещението, което представят за морално разложение е по-силен мотиватор в тяхното поведение?
Като си спомня как болшевиките са преодолявали човешкото в себе си, докато убиват, защото Партията така смята, че е добре за новото общество – си мисля, че това са болни хора.
Автор: Евгений Кънев
