В ход е съставянето на поредното служебно правителство на България с министър-председател Горица Грънчарова-Кожарева, втората жена премиер след Ренета Инджова преди точно 30 години. Как върви този процес, защо към служебните кабинети има очаквания в обществото? Според проф. Христова има изключителна липса на мотивация за участие в избори, намираме се в едно от най-ниските нива на доверие към политическите партии. Не че хората не искат избори, но не харесват никой. Гражданите се чувстват объркани, несигурни, отвратени. В такава ситуация служебните правителства показват, че все пак работят и то по-добре от правителства, излъчени от партии и коалиции, които имат толкова нисък рейтинг, твърди г-жа Христова.
– Как според вас върви съставянето на поредното служебно правителство, професор Христова? Справя ли се Горица Грънчарова-Кожарева?
– В момента все още се ориентира кой да бъде избран. Предполагам, че е подложена на различни влияния и затова предполагам, че u е трудно. В същото време се намира в много сложна ситуация. Не може да се каже, че правителството на Главчев имаше позитиви. Имаше скандали, имаше сбъркани решения, свързани с битността му и на външен министър. Т. е. министрите от неговия кабинет ще носят и негативи ако се прехвърлят и в следващия служебен, въпреки че това е очаквания избор. По принцип, не трябва да има прекалено големи очаквания към служебния министър-председател, но факт, че и към Горица Грънчарова-Кожарева има такива.
– Какви са причините за това?
– Ами в последните години България се управлява от служебни правителства. Има изключителна липса на мотивация за участие в избори, намираме се в едно от най-ниските нива на доверие към политическите партии. Не че хората не искат избори, но не харесват никой. Гражданите се чувстват объркани, несигурни, отвратени. В такава ситуация служебните правителства показват, че все пак работят и то по-добре от правителства, излъчени от партии и коалиции, които имат толкова нисък рейтинг. Този отказ от партийността обаче, е изключително опасна тенденция. Но точно тя потвърждава, че с тези политически партии нещата са приключили.
– Главчев си беше човек на ГЕРБ, а Горица на кого е?
– Ето това е големият въпрос! В тази малка държава винаги си човек на някой. Но за нея още няма нищо потвърдено. Тя е ново лице за политиката, което може да ни даде два различни знака. От една страна – че няма нищо общо с никого, което е нереалистично, а от друга – че може би няма негативни стереотипи в управлението, т. е. лоши навици. Което би могло да бъде добра новина и лоша – предвид липсата на опит. Много зависи от характера u, като психолог съм любопитна към тази тема.
– Предишният път тя отказа да стане служебен премиер, сега веднага се съгласи. Какво е станало през тези 3-4 месеца, сигурно u е било направено предложение, на което не е могла да откаже?
– Вече като че ли няма друг изход в държавата. Предишният път пак имаше усещане за дъно, но за такова дъно, което продължава да копае мръсотията. В момента усещането е за объркани политици, които не знаят на кой свят са, а в същото време не могат да излязат от навичното си действие, което е неефективно и непрофесионално, неполитическо и продължава да отблъсква. Те са се пакетирали в отрицателен образ и не могат да излязат от този имидж, заради сбъркания си стил на поведение и грешките, които са допуснали в миналото. Последните са ги хванали за „гърлото“. И в такава ситуация, в която те все повече отслабват, има място за едно по-спокойно присъствие. Ами я си представете, че едно служебно правителство вземе, та много ни хареса? Какво следва?
– Имаше такива, примерно на Стефан Софиянски?
– Да, но тогава беше различно, тогава хората вярваха, имаха надежда. Сега хората нямат надежда, изобщо няма политик, който да се държи адекватно, според голямата част от българите. Затова изглежда, че има място за хора, които се справят добре в служебните правителства. Ставайки видими, те могат да покажат, че са различни и могат да бъдат полезни. Попитах един млад човек наскоро, за кого ще гласува. Отговорът беше, че нито един политик не се е интересувал от неговите проблеми. Така е, каза той, ние нямаме нищо общо с хората в политиката. Ние сме два недокосващи се свята. До такава степен е стигнало отвращението.
– Първата жена премиер на България Ренета Инджова каза вчера, че „Горица няма да носи отговорност, те ще u казват какво да прави, а тези, които u казват, също няма да носят отговорност“. Коментирайте това?
– Тези думи на Ренета Инджова са принципно верни. Защото парламентът работи по време на служебното правителство и влиянието на партиите и скандалите ще оказват голямо влияние. Да не забравяме и ролята на президента, който е изключително активен в момента. Всичкото това поставя служебния премиер между чука и наковалнята. Излизането без да си ударен от това положение е голямо майсторство. Това, което казва Ренета Инджова се отнася за хора с недостатъчно силен характер. Ако имаш характер и позиция, без да се караш, но да убеждаваш, няма да станеш маша на никого. Или поне ще си понесеш отговорността да не бъдеш маша. Т. е. винаги има достоен изход, за този който подава ръка, а не вдига юмрук.
– Да припомним все пак, проточилата се четири години политическа криза започна с вдигнатия юмрук на президента…
– Знаете, че винаги съм била критик на Радев по отношение вдигнатия юмрук. Разбирам, че може да е сбъркал като е заложил на ПП срещу ГЕРБ, но не мога да оправдая опита му за революция, тя бе фалшива и се случи през вдигнатия му юмрук. Моята теза що се отнася до политическите процеси у нас, е, че събирането и развитието трябва да бъде средството на управление, а не разделението. Последните четири години трябва да бъдат обеца на ухото на всеки политик.
– Като заговорихме за ПП – те май единствени се набъркаха в работата на Горица Грънчарова, като едва ли не u заповядаха да не взима в правителството вътрешния министър Калин Стоянов… Те подължават да диктуват.
– Значи Калин Стоянов им е голям проблем… Очевидно. Може би защото не им е разрешил да има ала-бала? Ако той си е свършил наистина работата да няма ала-бала, аз бих го поздравила. Защо иначе една политическа партия, която е загубила 300 000 гласа може да мрази толкова този човек? Очевидно е в противоречие с техния интерес, а техният интерес са загубените 300 000 гласа на изборите на 9 юни. А те са били загубени вероятно защото не е имало ала-бала с машините.
– ПП сигурно и заради това отново заиграха с президента…
– Опитаха се, но ако това е мотивът, бих поздравила президента, че ги отряза. Но истината е, че в момента се чака нещо ново, нещо различно.
– И какво ще да е това ново?
– Не зная. Може да бъде и нещо като „Величие“. Ние сме в етапа на консервативното, на патриотичното. Ти знаеш моята теза, че либерализмът и неолиберализмът беше краят на една епоха. С това завърши цял един период на развитие на демокрацията от класическата форма на капитализъм в САЩ и западноевропейските държави от 50-60-те години на миналия век. Той дойде много късно при нас и ние не успяхме да смогнем да го преживеем, скачайки в изкуствения опит да ни глобализират през неолиберализма, който по естествен начин завърши епохата в западноевропейските страни и САЩ. Т. е. оттук нататък тенденцията на глобализъм ще отслабне и предполагам ще се тръгне към локалното. Това е естественият път на развитие и на обществата, и на отделните по-малки групи в обществото, и на отделния човек, който не е глобален, а е локален, свързан е с дома, къщата, градинката. Не е характерно хората да мислят глобално. Глобалното нанесе травма на обществата, които не бяха подготвени ценностно за него от гледна точка на консервативните си ориентации. Такъв е случая с България, с Балканите, източните държави, мюсюлманските държави, бившите социалистически страни. Поради по-късното влизане на тези държави в капиталистическия свят и в комбинация със съвсем други консервативни ценности, които са доминирали в контекста на религиите, които изповядват, тези държави запазиха консервативното и локалното като мислене и като ценности. Това е бъдещето от моя гледна точка, чисто психологическа. Затова влизайки в този етап, търсим кой ще отговори най-автентично на него в България.
– И този някой трябва да е….
– Трябва да е патриот, да дава сигурност за бъдещето, трябва да създаде усещането, че са ценни къщата, дома ти, двора, градинката, че не е ценно да мислиш за равенствата, които се усещат като псевдоравенства, за дискриминацията, която по своята същност е псевдодискриминация. Олимпийските игри го показаха. Има неща в днешното практикуване на либералните ценности, които са противоестествени. Забравихме думата „толерантност“ към всички, не само към ЛГБТ хората. Това е краят на края. И затова смятам, че обръщането е скоро.
– Виждате ли някакъв успешен ход на някоя партия или отделен политик да предложи всичко това, за което говорихме, в предстоящата предизборна кампания?
– В контеста на това, за което говорихме, единствено патриотичните партии имат шанс. От тях най-силна е „Възраждане“ от гледна точка на процентите, които имат. Тази партия има политическа линия, която отговаря на откритото и незаето политическо поле. Либералното го има – ППДБ. Лявото БСП е в криза, не знам какво ще се случи с тях.
– Консервативното е ГЕРБ?
– Вече не е. Фактически консервативното е празно. Борисов му сложи края, защото събирайки се с ППДБ, той показа, че на практика е много по-автентичен, когато гласува политики на ППДБ. Те му идват отвътре, и на него, и на депутатите му. Има двама-трима, които са дошли от СДС и ДСБ, които звучаха по-консервативно, но когато се гласува, те се объркват… Което означава, че ГЕРБ и тях ги приключи като дясно консервативни политици.
– Има ли перспектива така широко рекламираното ляво обединение?
– Нека го кажа много ясно – няма перспектива в никоя партия, участвала досега в политическия живот. Просто трябва да разберат – нямат перспектива! Те са в групата на тези, към които няма никакво доверие, в групата на пакетираните лоши политици. Онези, дето са играли, прилепвали, отлепвали, делили. Те са тези, които не успяват да накарат избирателя да им обърне внимание. Представете си ги само наредени един до друг, без да ги изреждам. Те са лидери, които говорят на себе си. Те искат тях да ги чуят, а не искат те да чуват другия. Те нямат способност да комуникират. Те не „виждат“ хората, камо ли да се интересуват от проблемите им.
– В такъв случай, работи ли времето за президентски проект да излезе на терена?
– Работи, и то сериозно. Но аз твърдя, че той не би си напуснал хубавата работа, за да се хвърли в нещо несигурно.
– В интервю преди време за „Труд news“ казахте, че държавата се намира е в положение на свободно падане и не виждате накъде повече може да падне…
– Продължава да си пада. Хората се научиха да живеят без държава. Защото институциите не работят и чакат следващото управление, служебното правителство формално си изпълнява задълженията, икономиката върви, защото политиците са объркани и не u пречат. Затова казвам, че в момента служебните правителства са изключителна среда и шанс за тези, които могат да покажат капацитета си.
– Една голяма новина е, че Андрей Райчев и Кънчо Стойчев продадоха „Галъп интернешънал Болкън“ на Борислав Цеков и Петър Кичашки…
– Най-странното е, че в последната година Андрей Райчев и Кънчо Стойчев се превърнаха в едни от обективните анализатори в сравнение с всички останали, независимо от идеологическата им ориентация. Не знам каква е причината за това. Може би намерението им да се пенсионират. А Борислав Цеков и Петър Кичашки са десни хора, очевидно имат интерес към изследвания и предполагам познават добрите практики, особено в по-развитите демокрации. Виждам, че амбицията им е да превърнат „Галъп“ в изследователски център, а не само в социологическа агенция. Отбелязаните теми на този изследователски център са значими и им стискам палци. Аз лично съм се чудила на кого да възложа собствените ми изследвания, в последно време. Ако те наистина превърнат „Галъп“ в професионална агенция, която да има контрол върху извадките, контрол върху процеса на провеждане на изследванията и върху анкетьорите, ще бъда изключително доволна от професионална гледна точка.
Нашият гост
Антоанета Христова професор, доктор на науките. Тя е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, директор на Институт за изследване на населението и човека към БАН.
Автор: Тодор Токин,
Източник: „Труд“
