Ето какво написа Илиана Раева в профила си във Фейсбук:
„Пред Кралицата се коленичи и се свежда глава!
Предопределените минават през Ада!
В хронологичен ред:
Стилияна е най-силната гимнастичка в света! Само тя при безгрешна игра на Олимпиадата и при безгрешна игра на Варфоломеев можеше да победи германката. Стили отпадна и не участва на големия финал. Предопределените минават през Ада!
Даря беше най-силната гимнастичка на финала на Олимпиадата. Математически, когато е безгрешна Боряна и София не могат да я победят. Тя справедливо е Олимпийски шампион. Тук ще добавя само едно изречение. Аз винаги съм харесвала състезателя Даря! Винаги!
Боряна Калейн е Кралицата на Омимпийските игри! Тя изнесе лекция какво означава симбиоза между изкуство и математика. На това състезание нямаше състезател с нейните композиции, с такава класа, с такава артистичност, с такава прецизност, с такова въздействие! Просто с една дума – Кралица! Шампионът си е шампион, бил той и Олимпийски, нооо… пред Кралицата се коленичи и се свежда глава!
Ансамбълът допусна сериозни две грешки и на първото изиграване, навакса с отлична игра на второто. От седми станахме четвърти. Няма по-болезнено място от четвъртото. В подножието на медалите, но без медал.
2-ро, 4-то и 11-то място. Никак не е зле. Но всички знаем, че можехме повече. Очакванията към нас бяха огромни и това беше нормално. Бяхме много силни цяла година. Спечелихме всички важни състезания. Загубихме златните медали на Олимпиадата. Но на същата тази Олимпиадата състезатели и треньори осъзнаха, че същността е Пътят! Падаш, умираш, намираш сили да се изправиш, да продължиш, да устоиш на изпитанията, за да се превърнеш в нещо много по-голямо от шампион. Да се превърнеш в Кралицата на художествената гимнастика! Да се превърнеш в осъществения треньор!
Бубе, Марияна, Брани! Благодаря за удоволствието и гордостта, които ме карате да изпитвам в този момент! Обичам ви!
Ще съм честна и ще кажа, че малко повече любов в момента изпитвам към Валя, Стили, Весето, Ясена и момичетата ни, защото сега точно те имат нужда от повече любов. Това е спортът.
Печелим, губим, ставаме и продължаваме! Важно е да се учим, да виждаме грешките си и да вървим уверено напред.
И аз очаквах повече, но след тази турболетна Олимпиада мога само да кажа:
Благодаря ти за всичко, Господи, което стовари върху плещите ни за тези три дни!“.
