Гранддамата на българската популярна музика Йорданка Христова продължава да е на сцената и да радва почитателите си вече 60 години. По повод своя творчески юбилей, през миналата година тя направи грандиозен концерт в НДК – “Завинаги”. Обичаната певица е школувала гласа си в класа на Милчо Левиев. Тя успява да завоюва признание още с дебюта си на фестивала “Златният Орфей” през 1966 г. и печели безапелационно първата награда с песента на Димитър Вълчев – “Делфините”. Красотата и харизмата на родната звезда ѝ носят прозвището – българската София Лорен. Богатата ѝ концертна дейност включва повече от 3500 участия и гастроли в над 40 страни по света. Най-голяма любов ѝ засвидетелстват нейните кубински почитатели, като на острова на свободата хиляди жени са кръстени на нея. Сред най-големите ѝ хитове са “Песен моя, обич моя”, “Изповед”, “Години”, “Тежък характер”, “Гергьовден”, “Като испанка”, “Там, някъде в душата”… Новите ѝ песни, като “Завинаги”, “Обич разпиляна”, “Синьо”, “След нея” и дуетът ѝ с Васил Найденов “Аmor”, също намериха място в сърцата на почитателите на хубавата музика.
– Г-жо Христова, на 12-ти август ще отбележите своя сценичен юбилей с голям концерт в Пловдив – “Завинаги”. Защо избрахте точно Античния театър и какво да очакват почитателите ви от това музикално събитие?
– Основната причина е, че в Античния театър досега не съм имала самостоятелен концерт, а няколко пъти съм участвала в годишнини и сборни концерти. По принцип се бях отказала да правя турне, защото е много трудно, но когато UPI Events ми предложиха да организират този концерт си казах – защо не! В средата на август е голям пек, а освен това 12-ти се пада в понеделник, но това не ме спира, защото сега е отпускарско време и всеки делник е празник! Ще има и изненади за публиката, но засега не искам да ги издавам. Още от миналата година започнах да празнувам моя сценичен юбилей и тази година ще продължа по-нататък по света с този “Гудбай тур”, както го наричам.
– Преди няколко седмици вие се завърнахте от Америка, където на 24-ти май пяхте на Парада на българите в Чикаго. С какви впечатления останахте от нашата общност там?
– Сега при мен бяха моите приятели, на които гостувах в Америка по време на Парада. С тяхното семейство сме близки от 25 години. Българите в Чикаго са едно прекрасно комюнити. Там има 28 български училища и да ги събереш на 24-ти май е трудно, но младия ни консул Светослав Станков е уникален. Той е на 38 години – изключително създание, много интелигентен и е в основата на тези събития. На Парада бяха дошли хора дори от Торонто, а 5000 души си е сериозна цифра и да се съберат всички в един парк – не може всеки да го направи и организира!
– Имате ли отношение към спора – дали националният ни празник да е на 3 март или на 24 май?
– Аз по принцип си падам традиционалист и не обичам излишни спорове и промени. Като местим празниците ще започнем с един, после втори, трети… Царе сме на серийното, но само Велико Народно Събрание може да решава такива промени. Сега се появиха новоизлюпени, случайни хора, които не са живели много тук, въпреки че са българи, но е друго да си израсъл тук, защото те не познават проблемите в страната. Стига са ни подмятали от ъгъл в ъгъл – важно е да обичаме тази нация и да се борим за нея, не само за ядене и пиене. Говорят – България това, България онова, а се държат безобразно! Егоизмът трябва да се захвърли в кошчето, а те мислят само за себе си и могат да направят най-безобразните неща. Трябва да се настроим нормално като общество, защото всички тези промени и иновации, вече започват да ме плашат.
– Виждате ли някакво решение на ситуацията в страната ти?
– Напоследък ме разочароваха силните мъже и според мен, вече трябва жена да застане на ръководна позиция, защото мъжете започнаха да си ги мерят, а жените са по-мъдри. В политиката се иска много майсторлък, много мислене и компромиси. Там има много игри и трябва да си компетентен – психолог, а не само да имаш власт, трябва да имаш и позиция и както е в едно семейство, да се съобразяваш с другите. Исках у нас да имаме един Eрдоган, или Орбан – такива мъже, които да мислят за страната си, но…
– Какво мислите за това, че започнаха да критикуват новия български патриарх Даниил, още преди да е встъпил в длъжност и постоянно се разделяме, вместо да сме обединени?
– Ние сме си такива, още не е станало нещо и започнахме да критикуваме – само мърморим! Обожавах Неофит, познавах го от млад, още от 70-те години. Такава благост излъчваше с този син поглед – светла му памет. Не познавам новия патриарх, но са го избрали и нека да видим какво ще направи – винаги трябва да се дава шанс.
– Предстои да излезе и вашата автобиографична книга в три части – “Изповед”, към която вече има голям интерес. Кои бяха първите хора, които прочетоха готовия материал и какво ви споделиха след това?
– Първо дъщеря ми, после Гешева, Румен Леонидов, Иван Георгиев, сестра ми и братовчед ми. Много се радвам, че имаше положителни реакции – плакали са, смяли са се, важното е, че е имало емоция. Дъщеря ми много помага за оформлението на книгата. Приятно ми беше, когато ми сподели, че съм я разплакала на няколко места, докато я е чела, а същевременно ѝ е било забавно и смешно. Единствено ми каза, че прекалено много имена съм изброявала, но толкова много хора са свързани с моя път, белязали са го и имат място в сърцето ми.
– Кога ще е премиерата на книгата ви?
– Премиерата на “Изповед” бих искала да я направя в София през август, макар че сега е много отпускарско и закъснях малко – ако не бях отишла в Америка, щях да успея за юни. Сега работя по втората част, която ще е професионалната и ми е много трудно, защото не искам да изпусна да спомена някой, на когото държа. Тя трябва да излезе около рождения ми ден през септември. В третата част ще говоря за личните взаимоотношения.
– Повече се усмихвахте, или си поплаквахте, докато пишехте автобиографията ви?
– Аз съм си ревла поначало. Когато пишех за майка ми и баща ми и изпадах в умиление… Това е, иначе мен трудно нещо може да ме мръдне. Обичам да се шегувам, да не е скучна речта ми и да говоря правилния български език. Е, понякога нарочно, за да стане по-забавно, включвам в книгата и някоя булевардна дума, както си говоря в живота.
– В Куба все още ви помнят и обичат. Вие самата какво обичате най-много в кубинците и иска ли ви се да можем да вземем нещо от тях?
– Аз обичам това, че са чист народ, много талантлив и са с артистични души, нямат нашите комплекси – това може, онова не, там всичко може! Да живее любовта е водещото за тях, докато ние сме еснафи с дребни зависти, като в тези поговорки за Нане и Вуте – не е важно аз да съм добре, важно е той да е зле! Това там дори не можеш да го преведеш. Иска ми се да можем да избягаме от тези негативни настройки и да живеем сега – в момента, като кубинците, а не в миналото. Да живеем в настоящето, защото от него зависи бъдещето. Без музика и без любов – за какво ни е този живот!
– И тази година вие сте поканена за жури на фестивала “Славянски базар”. Войната в Украйна дали ще окаже влияние на този голям музикален форум в Беларус?
– Аз съм против войната и политическите решения и намеси в изкуството. Ходя на този фестивал от 93-та година и е прекрасно събитие. В книгата ще разкажа за него. Надявам се да не ме хулят, че отивам отново там, защото това е празник на музиката, а като има празници и фестивали, не бива да се намесва политика. Ще участват много страни, вкл. и България, като наша представителка ще е Невена Пейкова. Обичам този фестивал и тези срещи.
– Гледате ли Европейското първенство по футбол и кои са вашите фаворити?
– Всичко гледам – страдам и по футбол и по тенис. Ето сега с Гришо и мен ме заболя душата – такива хубави мачове направи, обаче тази контузия… Яд ме е и се питам – да не го урочаса някоя от девойките?! Футболът също ме вълнува, но великите футболни държави много се изложиха на Европейското, а турци, грузинци словенци и румънци направиха хубави игри. Испанците и холандците ги харесвам, докато Германия започна страхотно първенството, но после имаше разочарование. Ядосвам се и за Роналдо – изключителен футболист, но когато си толкова голям и сякаш всички са против теб… Пет души го пазят, а никой не му подаваше от неговите – какво може да направи сам, това все пак е колективна игра.
– Вие сте братовчедка на Гунди. Очаквате ли филма за него през есента?
– Много съм любопитна за филма. Познавахме се с него, но чак по-късно разбрах от майка ми, че сме братовчеди! Сестра ми, синът ми и майка са от “Левски”, докато аз съм от ЦСКА. Митата Якимов беше съученик на сестра ми и приятел на Гунди – не знам дали ще отразят това приятелство във филма. Двамата имаха прекрасни отношения, както сега са Наско и Ицо, така беше с Гунди и Митата. Днес на играчите им се бъркат разни фенове, агитки и журналисти, които обичат да разиграват театро и създават излишно напрежение в отношенията между тях. Има един документален филм за Гунди, който винаги гледам, като го дават по телевизията и си рева… В него той разказва много неща – за любовта на феновете, за болките и травмите по краката му от ританиците на играчите от другия отбор… Какви болки е понасял с цел да бие отборът му, само той си знае. Много нелепо стана трагедията с Гунди и Котков – колко го обичах и него – прекрасен футболист. Толкова голяма мъка, като си отидоха, но това е… Спомням си колко добри футболисти бяха тяхното поколение – страхотни, играеха и печелеха турнири на УЕФА. Познавам се и със сина на Гунди – Анди, дори пях с голямо удоволствие на сватбата му с Изабела.
– Според ваши колеги се води целенасочена политика за опростачване на българина, затова и почти не звучи българска музика в ефира…
– Това е ужасно. Някои казват, че няма достатъчно добра музика, която да звучи, което не е сериозно. Защо да няма българска музика в ефира?! Има много такива неточни решения у нас, гърците например никога няма да го допуснат. В Италия също, там държат на своето и го защитават, както и в повечето страни.
– Как си обяснявате ниската избирателна активност у нас и изненадите след изборите?
– Да, изведнъж се появява “Величие” и всички оставаме с пръст в устата, защото още не са почнали нормална работа и се разпадат! Явно ни писна вече от тези избори, а и с тази възможност да се манипулират гласове и да се изнася информация, която няма общо с истината стана още по-объркано, а медийните информации са много важни. В Парламента пък не могат да се обединят за нищо – няма с този, няма с онзи… ДПС се разделя, имаме две ЦСКА, преди имахме два синода… Започвам да си мисля дали от чужбина вече нарочно не го правят това разделение, защото обединени сме силни и опасни! В България има нещо божествено, но не можем да се обединим.
– Повечето българи, особено след пенсионирането, са обезверени и песимисти. Вие как запазвате вашата виталност, усмивка и добро настроение, с които зареждате околните?
– По принцип, за да мога да живея както искам трябва да работя, защото няма кой да ми плаща за моите желания. Иначе, това си е характер – аз не мразя никого и не тая скрити подмолни намерения да отмъщавам – за какво ще си губя времето?! Занимавам се само с полезни неща и срещи с хора с чувство за хумор. Не си говорим за политика, тя е мръсно нещо. Вече няма нищо стабилно и нормално във всяка една държава – с тези престъпления, агресия и липса на уважение, не обичам такова време.
Източник: „Труд“
