Откакто астронавтите напуснаха лунната повърхност за последен път преди 52 години, времето не е спряло да тече с пълна сила. В сравнение с нас, земляните, Луната е чакала за завръщането ни малко по-дълго – с около 1,1 секунди.
Това не звучи като много, както и 57-те милионни части (0,0000575) от секундата, с които времето на Луната се изтегля напред в сравнение с това на нашата планета всеки ден.
Но този интересен резултат от ново проучване на учени от НАСА може да се окаже разликата между синхронизирането на навигационните системи, когато американската космическа агенция стартира дългоочакваните си мисии с екипаж до Луната и отвъд нея.
За способността на гравитацията да забавя времето знаем още от времето, когато Алберт Айнщайн постулира своята обща теория на относителността. Но практическите аспекти на измерването на всякакви времеви изкривявания, които идват с разликите в гравитацията, като например контраста между земното и лунното привличане, са останали далеч назад.
Едва през последното десетилетие разполагаме с атомни часовници, които са достатъчно чувствителни, за да откриват малки разлики във времето между два обекта, които се движат един спрямо друг или са подложени на различно гравитационно привличане.
А с половинвековната пауза между кацанията на екипаж на Луната учените нямаха належаща причина да разберат как се проявяват тези малки разлики във времето между Земята и нашия лунен спътник. Луната има една шеста от земната гравитация, но астронавтите спираха там само за кратко, така че това не беше голям проблем.
Но сега учените имат краен срок: Наса иска да върне астронавти на Луната до 2026 г. в рамките на мисиите си „Артемида“, където те ще започнат да проучват възможни места за лунни бази, които един ден могат да послужат като трамплин към Марс.
„Търсим трайно присъствие на Луната“, заяви Черил Грамлинг от НАСА, инженер по навигационни системи в Центъра за космически полети „Годард“ в Мериленд, пред Джонатан О’Калахан от New Scientist.
„Инфраструктурата на Земята, като GPS, осигурява време до ниво наносекунда. Ако се опитвате да навигирате или да кацнете на Луната и да избегнете опасни зони, тогава тази прецизност е от значение.“, продължава Грамлинг.
По-рано тази година, през април, НАСА и други американски агенции бяха натоварени със задачата да изработят единна система за отчитане на времето на Луната, с която да се съгласят и други космически агенции.
Това ново откритие помага в това отношение и по него се работи от известно време. Слава Туришев, физик от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, който е ръководител на изследването, казва пред О’Калахан: „Някой трябваше да седне и да разработи математиката.“
От Земята изглежда така, сякаш Луната е напреднала с 57 милионни части от секундата за един земен ден. Туришев и колегите му стигнали до това число, като изчислили плъзгащата се скала на времето за Земята и Луната спрямо барицентъра на Слънчевата система. Това е общият център на масата на Слънчевата система, около който Слънцето, планетите и спътниците обикалят в деликатно равновесие.
Изчисленията на Туришев и колегите му се доближават до 56,02 микросекунди, на които през февруари се приземи друг екип изследователи от Националния институт по стандартизация и технологии на САЩ. Но малките части от секундата имат значение на такива големи разстояния, така че все още има какво да се направи.
Нито един от резултатите не е бил рецензиран и окончателното определение на лунното време ще трябва да бъде потвърдено от редица агенции и международни органи, като Международното бюро за мерки и теглилки и Международния астрономически съюз, които планират да се срещнат през август.
Ще трябва да следим и как въртенето на собствената ни планета Земя странно се забавя, което прави дните ни малко по-дълги – и как добивните човешки дейности са променили нейното въртене, пише ScienceAlert.
