Избори ще има ли пак… Поне така натам вървят нещата, след като кабинетът на Росен Желязков не се случи, а ГЕРБ-СДС обявиха, че няма да подкрепят правителство с друг мандат. В ДПС не всички депутати слушат Делян Пеевски, а групата на „Величие“ се разпадна. Какво да очакваме… Пред „Факти“ говори политологът проф. Милена Стефанова.
– Проф. Стефанова, ГЕРБ-СДС не направиха кабинет, ДПС се тресе, а „Величие“ се разпада. Това ли е да правиш политика в България?
– В настоящата ситуация явно това е част от политиката. Партийната система се тресе, защото вече дълго време не може да осигури стабилно държавно управление. На преден план излизат поне два процеса. Първият е свързан с появата на нови партийни и коалиционни формации. Политиците се опитват да предложат на избирателите нещо ново, защото се отчита, че има ниша за това. Вторият процес води до извеждане на светло на вътрешнопартийни противоречия и конфликти.
Ние – политолозите, се опитваме да намерим обяснение в рамките на политическата теория, но сме затруднени, защото се оказва, че „креативността“ на политиците излиза извън матрицата.
Класическият подход за формиране на мнозинство и излъчване на правителство изисква преговори, споразумение, взаимно доверие и подкрепа, а след това управленска програма, която да бъде обезпечена с човешки ресурс и финанси за изпълнението. Това явно е твърде далеч от възможната реалност днес. ГЕРБ-СДС имат най-голямата подкрепа от намаляващия брой избиратели, които гласуват, но това не е достатъчно. Те са и недолюбвани от мнозинството от останалите, представени в парламента партии и коалиции. ДПС е класически нежелан партньор, поради много причини. БСП е в криза, ИТН са малка партия със странни виждания за политиката, „Възраждане“ е неприемлива за партньор в управлението поради крайните си проруски и пропутински позиции, срещу ЕС, еврото и НАТО, а „феноменът“ „Величие“ трая само три дни. ПП-ДБ са коалиция от много формации, някои от тях едва сега започват да избистрят своята идеологическа идентичност. Когато партиите имат вътрешни проблеми, няма как да има нормална политика на държавно ниво. Когато са представени в парламента измислени партии, не можем да очакваме от тях нищо различно от това, което виждаме.
– В същото време чухме служебния премиер Димитър Главчев да казва, че ако пак ще има служебен кабинет и няма кой да го оглави, той е готов пак да поеме поста. Хареса ли му да е премиер?
– Не става дума за харесване, според мен, а за отговорност. Нека не забравяме, че след промените в Конституцията „домовата книга“, от която президентът избира премиер, е тъничка, а държавата трябва да има изпълнителна власт. Не е ясно дали и кога Конституционният съд ще се произнесе по делото за измененията в Конституцията.
– Опции за кабинет с втория мандат виждате ли. Принципно трябва да отиде в ДПС, ако парламентарната група не се разпадне…
– ДПС няма да се разпадне. Поне не сега. Всъщност и в миналото тази партия е преживявала някакви сътресения. Напускали са я известни партийци, други са били изгонени. Но ДПС не само не изчезва, а укрепва представянето си. Първоначално ДПС заяви, че ще върне веднага мандата, но впоследствие май позицията се променя. След срещата на 17-те верни на Доган в събота в резиденцията на почетния лидер в Росенец се чуват приказки, че ДПС ще води преговори и ще направи всичко възможно да се състави редовно правителство. Какво ще се случи, предстои да видим. Възможно е това да е тупане на топката, за да мине времето и изборите да не се наложи да бъдат през септември. И президентът прави същото. Бави връчването на втория мандат. В разсъжденията си аз се ръководя само от публична информация, но ако се сформира правителство с мандат на ДПС, ще е огромна изненада.
– Делян Пеевски срещу Ахмед Доган – някога очаквали ли сте да има такова противоборство?
– Въобще не съм очаквала Делян Пеевски да стане ръководен фактор в ДПС, а Доган го посочи за председател. Мисля, че те са взаимно зависими. Без Пеевски Доган ще е свършен. Без Доган Пеевски е никой, защото и ДПС няма да е същото. Сегашната ситуация ще бъде преодоляна. Да не забравяме онези повече от 40 млн. лв. дълг на ТЕЦ Варна, както и да се казва дружеството, собственикът е Доган.
– Какво се случва в ДПС…
– ДПС е дисциплинирана и затворена партия. Какво се случва е трудно да знаем, но въпреки това според мен има някакви размествания, най-вече свързани с икономически зависимости, които се използват за политически действия.
Не сме забравили обръчите от фирми на Доган, нали?
Не сме забравили какво правеше Пеевски в бизнеса, нали? Как се трупаше богатство?
Сега 17-те верни на Доган говорят за възстановяване на работата на националните органи на партията и се обявяват срещу еднолично управление на Пеевски. Аз не си спомням някога ДПС да не се е подчинявала на едноличните решения на Доган. Говори се за възстановяване, но също така излезе фразата: „Няма връщане назад!“. Аз не мога да си обясня това заклинание. Не знам какво означава това.
– Много партии искат третия мандат. Какви ходове има пред себе си президентът Румен Радев?
– С разпада на парламентарната група на „Величие“ президентът има един възможен избор по-малко, слава Богу. Това в кръга на шегата. Досега Радев предпочиташе БСП за трети мандат. Не съм убедена, че сега това е подходящ избор.
Според мен той е длъжен, ако се стигне до трети мандат, да го даде на ПП-ДБ.
Пък и ДСБ си го поискаха, май. С някаква поредна безумна идея за „техническо правителство“. ПП-ДБ са в изключително неизгодна позиция, защото не пожелаха да отидат на среща с ГЕРБ-СДС, не подкрепиха кабинет на Росен Желязков, с което разрушиха напълно и малкото, което бяха постигнали. Те много разчитаха да се получи кабинет ГЕРБ, ДПС и може би ИТН, но това не се случи. Сега са изправени пред перспективата да бъдат обвинявани, че са изпратили страната на поредните предсрочни избори. И слушаме какви ли не измислени определения за правителство. Много ми се иска да ги видя в ролята на мандатоносител и да видим как ще съберат подкрепа. Както и да се опитват да нарекат правителството, то се нуждае от мнозинство в парламента, а мнозинството е политическо. Няма да се постигне абсолютното мнозинство от 240 гласа, за да се размие отговорността. В това трябва да са сигурни.
Но след „сглобките“ сега е ред на „техниката“, явно.
ИТН и БСП имат някакви подобни идеи, но според мен всичко това са приказки от „1001 нощ“. Говоренето е различно от действието. Никой не отказва да сформира кабинет, но и никой не казва с кого. Всички говорят – колкото да се намират на работа.
– Имаме ли нужда от партии като „Величие“ в парламента…
– Сериозно ли ме питате? Не бих нарекла тази формация партия. Може и да е регистрирана от съда, но това не е партия, а някаква група, чиито членове дори не се познават реално. За съжаление, съвременният свят ни поставя пред различни изпитания.
Ако ще трябва политиците да се правят на клоуни и инфлуенсъри, за да ги хареса публиката от Тик-Ток и Ютюб, то тежко ни и горко. Хората с ментални отклонения и лични драми могат да бъдат спрени от реално участие в политиката само чрез масово гласуване.
При висока избирателна активност нещата ще са различни. Някои анализатори твърдят, че мантрата за високата активност трябва да бъде развенчана. Аз не съм съвсем съгласна. Не искам да вярвам, че с повишаване на активността и резултатите на измислените партии ще се повишават пропорционално. Искам да вярвам, че не сме „лудо“ общество. Но как партиите ще ни убедят, че трябва да гласуваме? Съвсем объркано става. Отварят се ниши за всякакви измислени формации.
– Изборите произвеждат един и същ резултат. Колко още ще е така?
– Е, всеки път е малко различно, но пък крайният ефект е един и същи. И да не връщаме читателите назад във времето, нека се огледат сега. Народното събрание някак се конституира, но частично. Правилник за организацията и дейността на НС не е приет все още, няма сформирани комисии, няма реална законодателна дейност. Чака се мнозинство, явно. А такова няма. Не може да бъде даден точен отговор колко ще продължи тази драма. Искам да вярвам, че нещата ще се нормализират, когато партиите си решат вътрешните проблеми. Ако тези вътрешни проблеми са породени от неуспехите им, то тогава става страшно.
Вижте, имаме двама стабилни играчи – ГЕРБ и ДПС. ГЕРБ е нежелан партньор заради дългото управление. ДПС е нежелан партньор, защото е опасен и компрометиран играч, който предимно осребрява.
ПП-ДБ като символ на промяната успяха да се скарат с БСП, ИТН и ГЕРБ. То не остана с някого да не са се скарали, защото искат всичко, но с малко.
„Възраждане“ мисля, че постигна апогея си. След появата на „Величие“ вече стана ясно, че могат да намалят още тежестта на тази популистка и крайна партия. А обществото ни е шареничко, явно трябват управляващи коалиции. Трябва да се възстанови нормалното политическо говорене. И да спрат да си прехвърлят вината едни на други. Всички вкупом са виновни, че няма мнозинство. Мисля, че след следващите избори през есента вече трябва да се получи нормализация.
