Северното сияние около 10 май е било най-мощното от 500 г.

|

Северното сияние в небето над Северна Америка и Европа този месец вероятно е било най-силното от векове, съобщават от НАСА, цитирани от The Independent.

„С доклади за полярни сияния, видими до 26 градуса магнитна ширина, тази скорошна буря съперничи на някои от най-ниските аврорални наблюдения, регистрирани през последните пет века“, отбелязва агенцията, добавяйки, че „учените все още оценяват този рейтинг“.

Известно е, че зелените до розови полярни сияния се причиняват от взаимодействието на заредени частици от Слънцето с газове в земната атмосфера. Най-зрелищните полярни сияния възникват, когато Слънцето изпуска големи облаци от частици, наречени изхвърляния на коронална маса.

„Видимостта на полярното сияние не е перфектна мярка, но ни позволява да сравняваме през вековете“, казва Делорес Книп, професор изследовател в Университета на Колорадо Боулдър.

По принцип полярните сияния могат да се видят само на високи географски ширини, например в Канада, Скандинавия и понякога в северната част на Великобритания. Въпреки това мощна геомагнитна буря, причинена от Слънцето, причини ослепителна светлина да се появи по-на юг към екватора на 10 май. Това беше най-силната слънчева буря, удряла планетата от 2003 г.

Отбелязва се, че от 3 до 9 май НАСА регистрира повече от 80 „забележими“ слънчеви изригвания, които се случиха в два активни региона на Слънцето. Някои от тези изригвания са създали зашеметяващи полярни сияния, които са причинили прекъсвания на тока, дезактивирани сателити и принудително пренасочване на полетите в северното полукълбо.

НАСА добави, че ключовият регион на Слънцето, който е отговорен за неотдавнашното бурно космическо време, все още е обърнат настрани от Земята, но информацията, събрана от слънчевите събития, може да помогне на астрономите за години напред.

„Ще изучаваме това събитие в продължение на години. Това ще ни помогне да тестваме границите на нашите модели и разбирането на слънчевите бури“, подчерта и.д. Тереза ​​Ниевес-Чинчила, директор на Бюрото за анализ на космическия климат от Луната до Марс на НАСА.