Кой е той?
Филип Буков е български актьор, телевизионна личност и инфлуенсър. Известен с ролите си на доктор Хаджихристев в медицинския сериал „Откраднат живот“, адвоката Алекс в ситкома „Татковци“ и художника Антон в „Аферата Пикасо“. Участвал е в телевизионни формати като „Сървайър“ и „Денсинг старс“. Освен това Буков е считан за един от най-големите секссимволи на българското кино и театър. Специално за читателите на „България Днес“ Филип дава специално интервю, в което говори за първите си крачки в актьорството и по актуални теми.
– Филип, твоята баба е споделяла, че от много малък си артистичен. Така ли е?
– По принцип всяка баба и майка няма какво друго да каже за детето си, освен да го похвали и вече, като се е реализирал, да каже „Абе да, то май наистина е така“. Все пак са роднини и е нормално да се радват. Аз не мога да кажа дали като малък съм бил артистичен, но да кажем, че има една индикация. Винаги съм се радвал да разказвам пламенно истории и ми е било приятно да вълнувам и разсмивам другите, когато го правя. Разбира се, ако е в комедийния контекст.
– Кога усети, че актьорството е твоето нещо?
– Като завърших класическата гимназия. Ние имахме актьорска школа след училище, която я водеше Огнян Радев, светла му памет. Искаха да се занимавам с антични текстове, но аз тогава отказах. Не ми беше много интересно и освен това бях активен в спорта. После, записвайки философия в Софийския университет, с моите колеги често ходехме на театър. Също така проф. Георги Каприев, който ни преподаваше средновековна философия, ни караше да гледаме представления, след което да ги обсъждаме и анализираме. На мен с това започна да ми се иска аз да съм човекът, който да е на сцената. Така във втори курс, когато все още бях студент в СУ, се явих на кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ. Там аз много малко се подготвих, защото има други, които го правят по цяла година, а аз успях само за около два месеца. При това не с професионален педагог, а с актрисата Лилия Маравиля. Тя ми каза, че никога не е подготвяла човек за такова нещо, но може да ми помогне да си разработвам текстовете. Общо взето, не беше кой знае колко сериозно и въпреки това стигнах до финалният кръг за приемане на студенти. За мен това беше индикация, че имам някакви качества, защото ако нямах, щяха да ме скъсат още на първия кръг, но се случи именно на третия.
– Какво направи, след като те скъсаха?
– Тогава Лили Маравиля ме прати в актьорската школа на Малин Кръстев, която тогава беше в Младежкия театър. Тя беше за любители, които от време на време искат да излизат на сцената. Нямаше претенция, че подготвя професионални актьори. Тя беше за ученици и хора до 21 години. Знаем, че на Запад например, ако работиш в някоя голяма компания, трябва да изнасяш презентация. Хората често се записват на публична реч или актьорство, за да преборят страха от сцената и да говорят пред хора. Не се отказах от тази амбиция и така открих своя път. Първоначално нямаше как на около 19 години да знам какво точно искам, но беше важно да запиша нещо. Самият контакт с преподаватели и състуденти винаги може да те тласне нанякъде и така стана при мен.
– Участвате в много продукции и представления с твоите колеги Павел Иванов, Христо Пъдев и Стоян Дойчев. Можеш ли да разкажеш забавна случка от тях?
– Бих започнал със сериала „Татковци“. Ние в един момент много се бяхме стиковали. Имахме около цяла година, в която почти не почивахме и трябваше да сме заедно. Ние по този начин станахме едно цяло. Тандем, който е в пълна синергия. След третия месец, в който записвахме, вече почти не си учихме текста. Ние само веднъж прочитаме сцената, виждаме какъв е контекстът и си я разработвахме както ни дойде. На снимачния терен имаше скриптърка, която следеше текста, за да няма обърквания, които да повлияят на следващи или предишни сцени. Ние й скъсахме нервите на тая жена, защото ние си плямпахме каквото си поискаме, на терена всички много се смяха и шегите ни се получаваха, защото всичко го направихме свое. Някой път са ни се карали, разбира се, като казваме нещо, което няма логика или не трябва. В крайна сметка всичко минаваше в шеги и закачки.
– В театралните представления по-различна ли е обстановката?
– Това нашето не е точно представление, а театрално шоу. То не стъпва на автор и само наполовина е сценарий, останалото е импровизация. Всеки път ние го разнообразяваме предвид мястото, на което се намираме. Например ако съм във Варна, казвам, че съм преплувал Черно море. Ако пък съм в град, който няма море, като Благоевград, ще кажа, че съм върнал Македония обратно на българите. Тоест ние спрямо географските ширини и обичаите на хората тези неща ги импровизираме, за да е максимално близко до тях. Също така, ако има някакви актуални политически събития, също ги ползваме.
– Смяташ ли, че такива политически шеги могат да навлекат неприятности?
– Аз заради това съм понамалил този тип шеги. Някои хора в България не са така широко скроени. За мен най-хубавото чувство за хумор е да можеш да се шегуваш с всичко, като изключим, болести, загуба на близки и такива неща. В САЩ, макар и да не искам да ги давам за пример, в най-различни телевизионни предавания и сериали си правят непрекъснато шеги с исторически личности и факти. Ако тук в България един сериал или предаване, независимо какво е, си направи шега с Бойко Борисов, ще ги запорират всичките. В Америка редовно се шегуват с Джо Байдън и Доналд Тръмп. При нас някак си не е възприето това и не знам защо е така. Аз никога не съм имал проблем да си призная своите минуси и нещата, които не владея, и това някой да се смее на тях. Ако някой ми се смее за нещо, ще го променя. В случай че не мога, ще го приема такова, каквото е и не мога да се сърдя на никому. В крайна сметка мога да се шегувам на всякакви теми, но внимавам с това, когато виждам, че на някой не му е до това или като цяло, че не носи на майтап. Такива неща обаче могат да стават в частни разговори. Когато си по телевизията, ти вече не можеш да имаш личен живот. Ставаш публична личност и не можеш да се сърдиш за определени неща.
– На теб трудно ли ти е да си публична личност?
– На моменти е по-трудно и гледам да се съобразявам. Не знаеш после, защото си казал нещо, което е смешно, дали няма да останеш без работа. Това не важи само за мен и става въпрос за публични личности из цял свят.
– Каква е най-голямата ти мечта в момента?
– Това е въпрос, върху който не съм мислел много. В професионален план много бих искал да изиграя роля, която е в драматичния жанр. Не че не обичам комедията и забавлението на сцената, но човек в професията си винаги има различни потребности. В личен план се чувствам много добре в момента. Искам да прекарам едно много хубаво лято, да съм жив и здрав, много щастлив и да си имам работа. Не искам много, а животът решава всичко.
Иточник: „България Днес“
