Искат защита на най-новото богатство на България, струващо милиони, по подобие на киселото мляко

|

Около 30 000 ловци на трюфели тръгват пролетта из горите, за да търсят ценната гъба, която се спотайва в корените на дърветата.

Цената й на международните пазари силно варира, но най-ценният и най-рядък – Алба, може да достигне 5-6 хиляди евро за килограм.

България е една от водещите страни в износа на трюфели в света, предимно на летния черен трюфел, който в момента се търгува по над 100 лева за килограм за първо качество и по 70-80 лева за второ. Често сме на първо място в света, каза пред „Телеграф“ шефът на Асоциация „Български трюфел“ Димитър Димитров.

Годишно за чужбина се изнасят между 100 и 500 тона – основно за Италия, Франция и Испания. Едва 1% от добитото количество остава в България. Просто търсенето е много малко – трюфелът у нас се използва основно в по-висока категория ресторанти, за разлика от чужбина, където може да се намери и в по-масовите заведения.

Обаче много често родната ценна гъба се представя като италианска от прекупвачите на Ботуша. И ако хапнете в ресторант ястие с италиански трюфел, има голяма вероятност ценната съставка всъщност да идва от родните гори. Стига се до куриози италианците да си правят фестивал на трюфела Алба с гъби родно производство. Просто защото нямат достатъчно свои.

„Това вреди на родния бизнес. Хората в чужбина, като чуят трюфел, очакват той да е италиански, а българският не му отстъпва, даже често е и по-хубав“, посочи Димитров.

По думите му вече се прокрадва идеята на българския трюфел да се осигури защитено географско наименование, каквото има вече за сиренето и киселото мляко.

„С министъра на земеделието Кирил Вътев имаме много добра комуникация, той е взел присърце въпроса с трюфела“, коментира Димитър Димитров.

По думите му обаче в бранша има още много проблеми за решаване. Най-наболелият е срокът, за който важат разрешителните. Сега ловците на трюфели имат право да си изкарат такъв документ предходния месец за следващия. Но те не знаят кога ценната гъба ще се появи в горите. Стига се дотам, че да научиш, че на едно място има трюфел на 10 май, но да не можеш да търсиш, защото през април не си си извадил разрешително, каза браншовикът.

По думите му, за да стане един човек ловец на трюфели, на първо място му трябват желание и упоритост. Следващата стъпка е да си взема обучено куче или такова, което сам да обучи.

Най-подходящи за търсене на трюфели са кучетата за лов на птици. Обучението може да отнеме само няколко месеца, но може да продължи и година и половина. Зависи до голяма степен от характера на четириногото.

Дали ще намериш трюфел в гората или не – до голяма степен е на късмет. Може стар ловец с дни да обикаля и да не открие нищо, а прохождащ в занаята да се натъкне на ценната гъба веднага. Може да обикаляш с дни и да останеш с празни ръце, но можеш и да изкараш няколкостотин лева за ден.

Има обаче и едно правило – там, където преди е имало трюфел, пак ще има. Затова ловците се опитват да си запазват териториите, понякога с незаконни средства. По-сериозни конфликти имаше преди години, но и сега се случват неща като пукане на гуми и чупене на стъкла на автомобили, коментира Димитров.

Преди години се е смятало, че трюфел има само в Североизточна България. Сега обаче е ясно, че той се среща навсякъде на територията на страната. Последно се развил добре в Северозападна България. Находищата са както в широколистни, така и в иглолистни гори, най-вече дъб, липа, габър, бор. Ценната гъба расте в симбиоза с дърветата, като се прикрепва към най-младите росни коренчета, по-тънки от човешки косъм. В много редки случаи, най-вече през лятото, излиза над земята. Макар целогодишно да има някакъв трюфел, най-силният сезон започва именно сега.

Според Димитър Димитров климатичните промени вече влияят и върху тази ценна гъба. Сезонът се скъсява. Преди е започвал април, май. Сега заради по-топлото време трюфели могат да се намерят още през март. Горещите лета обаче скъсяват сезона. Ако преди трюфелът е продължавал до септември, то сега той изчезва още в началото на август. Липсата на снегове също се отразява неблагоприятно. За да има богат урожай, са необходими специфични условия – слънце и дъжд, които се редуват.