Протестите на енергетиците и миньорите са насочени преди всичко срещу слугинското поведение, което имат българските управляващи спрямо своите брюкселски началници.
Това е протест срещу модела, който всички управляващи в София следват по отношение на висшата ЕС бюрокрация през последните 15 години.
Ето какво представлява този модел. БГ управляващите уверяват шефовете си в ЕС, че ще изпълнят всичко, каквото им бъде наредено, ще затворят всички предприятия, ще въведат всички малоумни практики, които искат от тях, а в замяна искат само едно – Брюксел да ги остави да си покрадват, т.е. да си разпределят евросубсидиите между своите си фирми. Чиновничетата в ЕС, разбира се, нямат нищо против. За тях е важно да си запълнят табличките и да си изпълнят аджендичката – затворено е това-и това, въведено е онова и онова. Точка.
И така еврочантаджиите са доволни, защото са попълнили формулярите comme il faut, а нашите тарикат-управляващи са happy, защото парите ще дойдат при тях. Нито едните, нито другите се интересуват какво се случва с нормалните хора.
Ето това предствлява евроинтеграцията на България. Онзи ден пък ротационният премиер каза, че още повече евроинтеграция трябвало. Вероятно е искал да каже, че може още по-добре да се краде, но е предпочел политически коректният изказ.
