На 3 март България отбелязва най-значимия национален празник в съвременната си история – Денят на Освобождението от османско владичество. Това е денят, който поставя край на почти пет века на чуждо господство и възражда българската държава. След близо 500 години робство, лишена от политическа и духовна свобода, България най-накрая отново получава своето място на картата на Европа като независима нация.
Този празник е не само повод за национална гордост, но и момент за размисъл върху борбата, усилията и жертвите, които са дали хиляди българи, за да се стигне до освобождението на България. Ключови събития и личности изиграват същинска роля в това велико историческо събитие.
История
През 1877 година започва Руско-турската война, която се явява преломна за бъдещето на България. Войната е обявена с манифест в Кишинев от император Александър II, като част от усилията на Русия да помогне на балканските народи да се освободят от османско владичество. Съюзници в тази война са и българските опълченци, които заедно с руските войски се сражават на територията на България. Войната завършва с победа за коалицията, водена от Русия, и поставя основите на българската независимост.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, който слага край на войната и обявява възстановяването на България като самостоятелно княжество. Според условията на договора България е определена като автономно, трибутарно васално княжество с народно правителство и армия. Това е първата стъпка към възстановяването на българската държава. Въпреки това, Санстефанският мирен договор не е финалният документ, тъй като той подлежи на одобрението на Великите сили.
Против този договор се обявяват Великобритания и Австро-Унгария, които се опасяват от засилване на руското влияние в региона. Под тяхно натиск договорът е преработен и през юли 1878 г. е подписан Берлинският договор. Той предвижда разпокъсване на България на няколко части: Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, а земите между Стара планина и Родопите стават автономна област Източна Румелия. Македония и Одринско остават под османска власт. Въпреки разочарованията, които пораждат условията на Берлинския договор, той поставя основите на бъдещата българска независимост.
В деня на Освобождението си заслужава да почетем паметта на всички тези, които са положили своите усилия и живот за свободата на България. Личности като Васил Левски, който мечтаел за „чиста и свята република“, в която всички българи да имат равни права, и Георги Бенковски, който с неговата енергия и храброст изиграва важна роля в Априлското въстание, са не само символи на националната борба, но и герои, които оставят следа в сърцата на всички българи.
3 март, макар и да е преживял различни исторически промени и интерпретации през годините, днес е национален празник на Република България, обявен за такъв през 1991 година от Народното събрание. Отбелязването на този ден с гордост и почит към миналото е начин да се припомнят жертвите на тези, които са се борили за свободата и независимостта на България.
През годините 3 март е отбелязван по различен начин. След Освобождението, през 1880 година, този ден започва да се чества в София като Ден на възшествието на император Александър II, а през 1888 година празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България. След 9 септември 1944 г. обаче празникът е забранен и възприет като шовинистичен, но през 1978 година отново започва да се отбелязва в България, макар и неофициално. От 1991 година 3 март се чества официално като Ден на Освобождението.
Традициите, свързани с този ден, като паметниците и възпоменанията, които продължават да съществуват и днес, напомнят за героизма на българите. Един от символите на българската борба за свобода е Паметникът на свободата на връх Шипка, който събира спомени за многобройни битки и жертви, дадени в името на независимостта на България.
