Всеки трети сладолед във фунийка или чашка е замърсен с ешерихия коли. Това установи изследване в Центъра по биология на храните, пише Телеграф.
За теста са взети общо 10 проби, закупени от различни павилиони и колички за продажба на леденото изкушение на грамаж или на топки от различни места в столицата. Той е само в насипно състояние, тъй като при него има по-голяма вероятност да има външно замърсяване, докато в предварително пакетирания то е почти невъзможно, коментира д-р Сергей Иванов, който направи изследването.
Метод
За целта на изследването на 4 юли тази година са закупени 10 сладоледа, като всеки един е поставен в стерилен плик и след това в хладилна чанта. След като пробите са набавени чрез тампони за проби, са поставени в разтвор, в който престояват 48 часа. Наличие на коли форми е установено при 7 от сладоледите, което е индикатор за някакво замърсяване, но не е рисково, обясни Иванов. И допълни, че отново има немалък брой сладоледи, в които е открита и бактерията ешерихия коли. За сравнение при изследването миналото лято, когато бяха тествани 11 проби, бе установено, че 5 от сладоледите са с ешерихия коли.
Това подобрение на резултата вероятно се дължи на по-стриктна хигиена от страна на търговците, посочи Иванов. Той допълни, че се надява, че публикациите от тези изследвания на сладоледа са оказали положително влияние за по-стриктен контрол на продаващите леденото изкушение.
Причинител
Причинител на замърсяването на сладоледа основно е лоша хигиена на персонала. Ешерихия коли се нарича още и фекална бактерия. Могат да се появяват в продуктите, които са били по някакъв начин обработвани от хора с мръсни ръце. За това би било добре търговците на сладолед да го сипват на клиентите с ръкавици, които да се дезинфекцират за всеки клиент.
При покупката на сладоледа за изследване само на едно място продавачът беше с ръкавици, а на останалите – не. Другият проблем, който често е причинител на замърсяване, е използването на една-единствена лъжица за сипване. Оказва се, че все още има търговци, които не се отказват от любимия черпак за топка сладолед, който, след като се сервира такъв с вкус на ванилия, се потапя в буркан, за да се измие, и се поставя топка с какаов вкус.
За да се елиминира тази възможност за замърсяване, е необходимо за всеки вид сладолед да има отделна лъжица, с която само се поставя в кофичката или фунийката, а през останалото време се съхранява в хладилната витрина.
Също така фунийките, купичките и лъжичките, с които се продава сладоледът, трябва да се съхраняват на закрито или предварително опаковани, защото от външната среда също може да се замърсят. Поставянето на лъжичките за консумация на сладоледа в чашка върху количката води до замърсяване, тъй като всеки бърка и си взима, което не е хигиенично.
Извод
Оказва се, че от изследваните сладоледи най-рискови са тези, купени от места, където не ползват отделни лъжици. Уличните колички по централните улици и парковете, от които обикновено много хора си купуват, са рискови, тъй като там няма течаща вода и възможността за дезинфекция е ограничена. Съветът на д-р Иванов към търговците е да използват различни лъжици за всеки сладолед, като ги съхраняват на студено.
Ръкавици и дезинфектант също са препоръчителни при продажбите на открито. Потребителите е добре да следят дали продавачът спазва тези и изисквания и се старае да поддържа добра хигиена на количката и приборите, с които работи.
