Ето едно прелюбопитно мнение за Габриел:
„Тя трябва да се справи с два проблема.
Първият е да убеди хората, че тя всъщност е достатъчно българка.
Тя официално е базирана в Западна Европа през по-голямата част от кариерата си – и се бори с общественото мнение, че амбициозно е разменила българската си идентичност с френска.
Вторият проблем: да убеди националните парламентарни групи, че няма да бъде просто пионка за Борисов“.
Да убеди хората/българите, че е достатъчно българка!
Знаменито!
Това не е казано от български политик.
Беше цитат от брюкселския „Политико“ – вече дори „отвън“ са по-наясно със съдбовните ни грижи, отколкото нашите първенци тук.
Впрочем, колцина от тях са се питали през последните три десетилетия, дали са достатъчно българи?
Бойко беше много горд, когато извади от ръкава си Габриел – като кандидат-премиер.
А тя се оказа Кирчо Петков в пола.
Добре подготвена да хвърля кьорфишеци наляво-надясно.
Обеща самоволно главата на главния прокурор Иван Гешев – колкото да злепостави елита на ГЕРБ, който дори не е подозирал намеренията ѝ.
Това е изхвърляне на новак в тукашната политика – което изглежда и като „рушвет“ за кирчовци, за да я подкрепят.
Но и това не стана.
Може да е обръгнала донякъде в Брюкселската канцеларщина – но на България са й нужни хора, вещи в Българщината.
Обаче получаваме съвсем друго: след полуопечените „харвардци“ – евробюрократ със скромни постижения, тя пък полуопечена българка.
Цитат от „Политико“:
„Тя ще остави след себе си спорна репутация на млад, динамичен комисар с истинска страст към технологичния прогрес, но на която липсва тежест да прокарва дневния си ред и докарва персонала си до ръба на нервен срив“.
Беше ясно, че след вакханалията на кирчовци трудно ще бъде приет още един пришълец.
И с какво, всъщност, може да респектира Габриел – след като досегашната й дейност е до голяма степен анонимна и не е съпровождана от никаква отговорност?
Какво е управленското битие на един кандидат-премиер съвсем не е без значение.
Вече преживяхме един трагикомичен период с ПростоКирчо – той не беше управлявал дори селска мандра, но му дадоха да се упражнява с цяла държава.
Докога ще поверяват държавата на когото им скимне?
Докъде може да стигне този разгул?
Остава една загадка: защо Габриел напусна Еврокомисията и предпочете несигурното бъдеще като евентуален български премиер.
Не беше ли далеч по-реалистично за нея да излезе в отпуск, докато вървят пазарлъците за кабинет?
Какво ще научим тепърва?
Да правят, каквото щат.
А ние да помечтаем като идиоти.
Представяте ли си, как щеше да реагира публиката, ако Габриел беше казала, че първа точка от програмата й е да развали хайдушкия договор с „Дънди прешъс“ – и да ни освободи от нашите Златовладелци?
Това са фантазии.
Нищо подобно не може да се случи – и тя щеше директно да се включи в една завера, която започва от Костов и продължава и досега през всичките обрати във властта – сякаш има някакво съзаклятие по отношение на тази сделка, сякаш са се заклели да не закачат Златовладелците ни.
За 22 години общата печалба на „Дънди Прешъс“ от дейността й в България била около 21 милиарда лева.
Чистата печалба на компанията за 2021 година – 427 милиона лева.
Концесионната такса, получена от България – 26 милиона лева.
Хората на покорното съгласие са най-злата прокоба за провалени държави като нашата.
Автор: Кеворк Кеворкян
