Ето как изглежда днес българското семейство, на чиято сватба присъства Чарлз през 2000 година

„За какво ми е да съм Даяна, като и сега ме гледат като принцеса?!“. Макар да не живее в кралски лукс, а в един от най олющените райони на пловдивския кв. „Столипиново“, Евгения е доволна от съдба си. Преди 23 години тя влезе в новините, след като получи името на покойната принцеса Даяна. Нарекоха я на нея, понеже принц Чарлз по време на визитата си в Пловдив през 1998 г. бе на сватбата на баща й Вълчо с майка й Живка.

Даяна на около годинка с родителите си Вълчо и Живка по времето, когато през 2000 г. семейството си размени писма с Бъкингамския дворец

С това обаче връзката между кралското семейство и местната ромска фамилия почти се изчерпи. Вълчо прати писмо и снимка на бебето в Бъкингам и помоли за помощ в отглеждането на малката Даяна. Оттам през 2000 г. дойде отговор с благодарности и вежлив отказ, че подпомагат бедни по цял свят, но само през фондации.

Щом надеждите за нов апартамент от Чарлз или поне някаква сума се оказаха напразни, Вълчо взе генерално решение – прекръсти Даяна на Евгения, обиден, че посрещнал принца на сватбата си, пък никакъв дар от него не получил, даже символичен.

Изумрудените очи на Евгения, за които цялата махала навремето цъкаше, че са почти като на покойната принцеса Даяна, днес са по-скоро с цвят на коняк и синьо-зелени пръски. Пак живее в „Столипиново“, но не в общинския апартамент на родителите си на осмия етаж без течаща вода в блок 4006. Домът <210> сега е през няколко преки по-надолу, на ул. „Славия“, където е снаха.

От обръщалото на последна спирка улица „Батак“ тръгва между пазара и оглозганите панелки, сред разпилените боклуци и изтипосани на тротоара импровизирани щандове за зарзават. Още няма 9 часа, но три каруци вече са заели позиция на незаконната стоянка малко по-долу. От едната страна редят чевръсто лъскави червени чушки в щайгите, отсреща изнасят рокли на закачалки и ги провесват пред павилионите. Ей сега ще се напълни и „битакът“ на тротоара. Махалата подхваща своя си живот.

Улица „Славия“ се отбива вляво от тая залисия – срещу общинския пазар и оградата на ОбУ „Пенчо Славейков“.

Че е улица, твърди само картата на града

Наяве няма асфалт, а буци от пръст. Покрай редица тенекиени гаражи се стига тъкмо там, където е бедният рай на несполучилата принцеса на „Столипиново“. Нея обаче я няма – тръгнала рано да води дъщеричката си Калинка при джипито. Момиченцето е досущ като нея като бебе, закръгля годинка, растат му зъби и вдига температура. Евгения има и син Мустафа на 5 години, а другия месец ще стане за трети път майка. Втората й дъщеря ще се казва Хира – с мюсюлманското име, избрано от таткото.

Евгения не помни никога да е била Даяна. Разказвали са й как е започнал животът й и как после й сменили името, но тази история й изглежда много чужда и непонятна.

От кралските особи пък съвсем не се вълнува. Не се е изкушавала да погледне що за живот имат и да мечтае за него.

Какво е било детството й?

Бедно, отговаря с една дума Евгения. Баща й Вълчо карал такси, майка й Живка работела „при ключовете“. Трудно се справяли. И още по-трудно, когато се появил и братът на Евгения.

Днес момчето е на 17 години. Вълчо пак кара такси, Живка се труди в сладкарски цех.

Навремето записали щерка си в близкото ОУ „Димчо Дебелянов“. В семейството се говори на български и не й било трудно с езика. Даже доста се заслушвала в часовете по литература.

Няма да бързаш да се задомяваш, придумвала Евгения учителката й г-жа Атанасова. Слушала я, но до време. Завършила 8. клас и както често става в ромската общност, на тая възраст още я взел за булка с 3 години по-големият от нея Васил.

„Как да не съм принцеса, бях!“ усмихва се при спомена Евгения. Вдигнали сватба както си му е редът – единия ден с розова рокля с тюл, другия ден – с бяла. И след тия вълнения се затъркаляли дните на семейния живот.

Блокът, в който живее несполучилата принцеса на „Столипиново”

До онзи момент в бащиния дом треперели над Евгения, не <210> давали да върши домакинска работа. Свекървата ме прие като нейна дъщеря и на всичко ме научи, благодарна й е младата жена.

И Катя е доволна от снахата – гледа си децата и мъжа, върти си къщата.

„Спокойно живеем, няма лоши работи. Няма кавги, няма пиянства. Много ме уважават“, споделя своето щастие Евгения. Тя също се старае и почита семейството, в което се задомила.

Няколко фамилии са в апартамента на свекървата. Има 4 стаи – по една за всяко семейство. В едната са Евгения с Васил и децата, в другата брат му, в третата родителите.

Не ми е тясно – през деня всички са на работа, аз съм с децата, описва ежедневието си Евгения. Мустафа я ядосва, че все игрите го теглят. Миналата година го записала в подготвителна група в СУ „Пенчо Славейков“. И тая ще ходи, трябва да се изучи, не по улиците само, нарежда майка му.

Срещу блока е семейният гараж, превърнат в магазин за хранителни стоки. Свекървата продава там, отскача и да помага на Евгения. „Като принцеса ме гледат, нищо не ми липсва, за нищо не мисля.

Те пазаруват, аз приготвям“,

разказва Евгения. Вечер посреща мъжа си, който работи в търговията. Събират се всички на масата и по-голямо щастие от това Евгения не иска.

Е, може би само малко – един ден да си имат свой дом, с отделна детска стая.

Обаче тук става трудно, разбрала е от опит Евгения. „Всички се трудят вкъщи, мъжът ми работи честно, пък пари не се свъртат. 700 лева за какво по-напред…“, разсъждава младата жена. Преди време Васил ходил в Дания да понапечели, за да си издържа семейството, но решил да не ги оставя самички. Много си пази жената, хвали го родата.

След Нова година мисли пак да тръгва по чужбина. Тоя път ще е със свекървата. Ако успеят да се устроят, после може и Евгения да замине с децата. „За тях искам добро, да си изберат пътя, щастливи да са, здрави“, нарича скромните си надежди бившата принцеса на „Столипиново“.