„С разнообразни маневри откакто е на власт, служебното правителство се опитва да върне “Газпром” като основен доставчик на синьо гориво за България. То не само рискува да остави страната без сигурни доставки през зимата, но и да я постави отново в зависимост от Кремъл, който използва износа на енергосуровини като политическа бухалка“.
Това се посочва в позиция на „Демократична България“, изпратена до медиите.
Според тях служебният кабинет се е опитал да заблуди българските граждани с купуването само на един от резервираните от България седем танкера с втечнен газ. Според тях целта е да се създаде разбиране, че няма други алтернативи и накрая да се принудим да се обвържем отново с “Газпром”.
„В последните две седмици правителството проточи преговорите с Турция за осигуряване на терминали за втечнен газ, през които да получим количествата от танкерите на американската фирма Cheniere“, смятат от „Демократична България“.
Според тях също с действията и бездействието си служебният кабинет е вързал ръцете и на следващото редовно правителство, което може да заработи най-рано в началото на ноември: „То няма да има достатъчно време да договаря количества газ за попълване на дефицита при вече започнал зимен сезон и по-тежки пазарни условия“.
“Демократична България” настоява служебното правителство да започне истински да отстоява българските национални интереси, а не чужди, и в спешен порядък да направи следното:
– Да запази слотове на гръцкия терминал за ноември и декември, включително след рамково споразумение за солидарност за използването на терминала;
– Да сключи споразумение с Турция за междусистемно свързване, така че България да може да внася втечнен газ по всяко време;
– Да сключи договор за доставки на втечнен газ за минимум 12 месеца, за да се гарантира потреблението в България дори при пълно спиране на руския газ за Европа тази зима.
– Да издаде акт 16 на интерконектора с Гърция, за да получим евтиния азерски газ по нея преди началото на отоплителния сезон и така да се гарантира поевтиняването на газа и парното;
– Да потърси от Алжир възможност за суапови сделки за внос на природен газ, включително чрез износ на зърно;
– Да подготви план за компенсиране на битовите потребители и на бизнеса заради високите цени на газа“.
