Стефан Илчев взе едно от най-кардиналните решения в живота си – да напусне родната си България! Причината е много емоционална, но и достатъчно прагматична, за да не допусне колебание.
„Когато човек е образован и знае какво може, иска да го прави или с хора на неговото ниво, или с такива, които са много над него, за да има какво да научи. Има огромно противоречие между това, което се случва в социалните мрежи, и това, което става реално на сцената“, признава той в откровен разговор с Мон Дьо по Нова тв.
„Има хора, които стават известни за определен период от време. И такива, които задържат внимание първо с качество, а после и с количество.
За съжаление музиката в България се е превърнала в нещо, а не в изкуство. Създавам авторска музика, на това съм се посветил в последните 4-5 години много активно. И нямам нужда да убеждавам някого, че мога да пея. И не държа да се харесам непременно на всеки.
Да, ставало ми е неприятно, че не ме включват в класации, номинации. Много пъти ми е минавала мисълта да се откажа. Питал съм се защо го правя, след като оставам неудовлетворен. Като омагьосан кръг е… Интернет е станал заместител на книгата, на учебника. Всичко вече е много забързано, няма време за стойност, а всъщност всичко се получава с натрупване.
Аз съм щастлив от това, което правя, но не съм удовлетворен. Имам възможността да пея и зад граница. Приемат ме добре, въпреки че пея на английски. Говоря за Италия. А за някои хора в България не е достатъчно да попадна в българска телевизия.
Аз не искам да давам пари, за да ми се върти музиката. Ако трябва да даваш и пари за това, което правиш, тогава защо го правиш… излиза, че имам едно много скъпо хоби, което трябва да ме прави щастлив?!
Не искам да пробивам на място, на което не съм желан. Правил съм достатъчно опити извън родината. Искам да правя музиката си и тя да достига до голяма публика, без да си плащам за това, както се случва в момента. Не искам да съм просто поредния артист в България, който става и си заминава. Но чашата отдавна е преляла…
Работя, влагам много, правя песни с качествени автори, но и така не се получава. Не искам просто да правя нови песни и те да не се пускат по родните телевизии… Вече съм на 40, а още срещам, че ме представят из медиите като „млад поп изпълнител“?! Не, че съм възрастен, но е обидно.
Преди да си замине баща ми от този свят, винаги ми казваше – „Италия е твоето място“. Да, моят прапрадядо е италианец. Нося неговото име. Посещавал съм тази страна много пъти, но винаги за почивка. Тази година посрещнах рождения си ден там и нещо просто щракна. Казах си – нека да го направя, нека да опитам. Италия! Започнах работа с италиански композитори, създавам нова музика. Наскоро ми се случи да седна в студио там, чух точно два акорда и се разревах… защото никой досега в България не е почувствал по този начин моя талант.
Не, не се отказвам от България. Тази музика ще стигне и до България. Имам какво още да дам на българската музика.
В Италия искам да ми се случи чудо. Омръзна ми от обикновени, елементарни неща. Пожелавам си чудеса!
