Елена Шенкова е млада българка, която като милиони други е заминала за Германия да търси по-добър живот. И уж го намира. Среща мъж, забременява, ражда й се дъщеричка…Но, Елена получава съдбата на много други българки – родили български деца от чужденци…
Съдбата на самотната жена, която остава без дете. Без подкрепа. Невидима за собствената си родина България и враг за чуждата държава Германия.
Елена писа до редакцията ни като вик за помощ. Помощ – че чуждата държава и чуждият родител й взимат детето. Помощ – че нито посолство, нито Външно министерство, нито българските социални, нито Агенция за закрила на детето – никой не чува нейните предсмъртни викове. Предсмъртни, защото без детето си, една майка живот вече няма.
Елена е гледала филмите на Карбовски, в които е видяла все същата история – българка ражда от чужденец, после приказката се превръща в кошмар и българката остава без деца. И българската държава винаги изоставя някъде там своите деца…
Представяме ви историята на Елена, написана от самта нея с молба – ако можете някак, помогнете. Докато все още не е станало твърде късно.
Елена Шенкова, Дрезден, Германия:
„Знаете ли какво означава да си българин в Германия?
Да тръгнеш от България без нищо, но с надеждата, че ще изградиш по-добър живот, не само за себе си, а за децата си.
Работих една година и живеех в апартамент с други хора, като ползвах самостоятелна стая, за да мога един ден да си наема мой апартамент- което и стана.
Заживях в гр.Дрезден през декември 2019-та, а март месец 2020-та се запознах с Щефан С.
След месец забременях. Бях гледала много български предавания относно това как от връзка между чужденец и българка се ражда дете, а в бъдеще бащата завежда дела против майката и детето остава при него.
И винаги в тези случаи губещата страна беше българин или българка, които с години не са могли или все още не могат да видят децата си и търсят помощ по институции, че и дори по българските медии, само ако може да си зърнат рожбата.
Попитах Щефан дали да задържа детето, дали ще е до мен или ще постъпи и той по този начин да ми го вземе -той ме убеждаваше през цялата ми бременност, че няма да го направи.
На 06.12 2020 се роди моето момиче – Мелиса.
А ето сега една година и шест месеца по-късно социалните я взеха от мен, за да я дадат на бащата.
След заведено и спечелено от мен дело на 02.06 ,Щефан не се отказа в битката за Мелиса.
След постоянните му сигнали до социалните, че не съм добра майка, че говоря на детето на български език, че дори съм й извадила и български акт за раждане, и с помоща на полицията…
Когато Щефан се обади и подаде сигнал, че съм му нанесла телесна повреда, полицията мен не ме разпитва, тъй като съм чужденка -издадоха документ ,че това, което казва той е истина.
В понеделник на 27.06 отидох до социалните да подам молба за издръжка, те ме видяха, че съм огрижена, изплашена – попитаха ми дали имам нужда от помощ. Съжалявам, че им се доверих. Споделих за проблемите с Щефан, а пък те написали свой доклад – че съм признала, че съм нанесла телесна повреда на бащата на детето ми. Два часа по-късно дойдоха вкъщи две госпожи от социалните -с решението да взимат Мелиса и да я дадат на баща ,защото аз съм била опасна за нея.
След като казах, че не е вярно и че правя всичко за нея, те казаха, че ще я вземат – без значение доброволно или не от моя страна.
Затова викнаха полиция. Аз бях гушнала детето ми и седнала на стол, един полицай ми скубеше косите, а другият ме удряше по гърба. И успяха да я вземат и да я дадат на баща и.
Госпожите от социалните казаха: „госпожо Шенкова, засрамете се, какво причинихте на детето ви“.
Плаках с глас, молех се да ми я върнат, което пък доведе до друго – обадиха се на линейка и насила ме закараха на преглед при психиатър, но той ме освободи след 5 мин.
Сега и в доклада на полицията пише, че имам лабилна психика и съм опасна за моето дете. Имам дори забрана да я видя преди делото.
Всеки ден търся помощ от български политици и институции – което за съжаление се убеждавам, че е загуба на време.
Дори адвокатът, който би трябвало да ме защитава на 14.07 в съда -по всичко личи ,че и той помага на Щефан.
Вероятния резултат след 2 седмици – да не си видя детето повече, без жилище, тъй като господин Щефан се бори и за жилището ни, най-вероятно ще бъда и съдена за телесна повреда.
Бих се надявала да ми помогнете.
И ето днес сме 14.07, след многобройни обаждания и имейли към българските институции със зов за помощ, се реши на делото, че имам право да си виждам детето 3 пъти седмично по 2 часа.
Елена Шенкова
+4915145633560″
Преди малко Елена ни изпрати още едно, ужасяващо послание. Отчаяна е до лудост, помоли ни да разпространим думите й, тъй като никоя институция в България не й обръща внимание. Никой не желае да й помогне. И тя твърди, че ще извърши нещо шокиращо…
Надяваме се думите й да са само жест и я молим – Елена, не го прави!
Ето какво послание към хората и институциите в България прати тя до редакцията на vtorifront.bg:
„Здравейте!
Не мисля, че особено ви интересува, НО в неделя по обяд ще си сложа българското знаме около мен и ще се хвърля от моста в Дрезден.
Искрени благодарности на всички български институции и премиери, на коiто не им пука, че не съм си виждала момиченцето, което е на 1 година и е при баща си педофила.
Предайте благодарности на всички.
Аз бях до тук.“
