Ивайло Киров е един от футболистите, заради които хората ходеха на мачове. Изключително техничен, фин и елегантен с топка в крака. Роден е на 30 декември 1965 година в Шумен. Голямо име в историята на ЦСКА. С право можем да го наречем легенда, защото има 4 шампионски титли (1987, 1989, 1990, 1992), 5-кратен носител на Купата на България (1985, 1987, 1988, 1989, 1993), 4-кратен носител на Купата на Съветската армия (1985, 1986, 1989, 1990). Носител на Суперкупата (1989). Полуфиналист за КНК (1989). Ветеранът даде интервю, в което разкри много интересни неща.
-Г-н Киров, бихте ли ни казали къде сте в момента и с какво се занимавате?
– В Шумен си живея, в родния ми град съм постоянно от 10 години. Занимавам се с дребен бизнес.
-Следите ли мачовете на ЦСКА и кой е последният, който сте наблюдавали на живо?
-Да, следя, следя всички мачове на ЦСКА. На живо обаче отдавна не съм ходил. Освен когато „червените“ гостуват на Черно море. Тогава отскачам до Варна. В Разград не ходя, аз не посещавам този стадион.
-Как видяхте финала за Купата с Левски, загубен на 15 май с 0:1?
-То имаше ли какво да се гледа? Такъв слаб ЦСКА не съм виждал. Никога. Без удар, страхливо, физически бяха зле всички футболисти. Не можеха да пресират. Вяла работа, безразличие, пълна апатия. Мислеха за 0:0 и да докарат финала до дузпи. Треньорът – англичанинът Пардю, никаква работа не свърши. Абсолютно никаква.
-Вашето мнение за случващото се в ЦСКА през последните месеци – треньорска рокада, скандали с феновете…
-Имам вътрешно доверие на Саша Илич. Знам го като футболист. Беше отличен играч. Той е сърбин, близък е до нас. Хвана нищо и никакъв отбор в родината си и го закова на третото място. Ако намери още попълнения, а вярвам, че ще има, може и сглоби стабилен състав. Гледах мача снощи срещу Арда. Въпреки червения картон, който гостите получиха, се видяха наченки на промяна в ЦСКА. Хубавото е, че Илич пуска българи, защото имаме доста талантливи момчета, на които трябва да се даде шанс.
-Да ви върна доста назад във времето. Имате два престоя в ЦСКА, единият от които е над 6 години. Как стана трансферът ви през 1984 година и вярно ли, че е имало интерес и от Левски?
-Още преди казармата ме взеха в ЦСКА. Идваха да ме гледат и в Шумен, и в юношеския национален отбор. Манол Манолов пристигна лично с Георги Христов, който беше един от големите босове на ЦСКА. Това се случи през лятото на 1984 година. Да, имаше интерес не само от Левски, но и от останалите софийски отбори Славия и Локото. Левскарите бяха доста настоятелни, но аз избрах ЦСКА. Отивам там – само звезди. Пълно със звезди – Джони, Джеки, Стойчо, да не пропусна някого. Имам обаче и неприятен момент на „Армията“.
-Кой е той?
-Това е периодът след разформироването на ЦСКА и Левски заради финала за Купата на България през юни 1985 година. Нямаше къде да тренираме, играехме все едно сме гости на „Армията“. Ползвахме един раздрънкан автобус „Чавдар“. Екипите бяха кът, обувки едвам си намирахме. Много тежко беше. Много. Все пак през април 1986 година спечелихме Купата на Съветската армия, бихме Локо (София) с 2:0. После пак минахме към военните, върнахме се на Панчарево и нещата се стабилизираха.
-Участвали сте в доста мачове от вечното дерби, в едно от тях вкарахте гол и имахте принос за спечелената Купа през 1987 година. В следващото дерби отново се разписахте…
– О, помня финала за Купата през 1987 година. Бихме с 2:1 Левски. Емо Костадинов майсторски ми подаде и аз с левачката едва не съборих на земята Боби Михайлов. Той тогава още нямаше перука, но ако имаше, я отвявах. Голям бомба нанесох и топката профуча над главата му и влезе в мрежата. После през август същата година, но вече през новия сезон, завършихме 2:2 и отново се разписах във вратата на Левски. Вечните дербита бяха винаги напечени. Голяма тръпка, голям адреналин. 1987 година беше много силна за ЦСКА – титла, купа. Имахме отличен отбор с много добър капитан Лъчезар Танев. Това беше неговата година, въпреки че получи през есента много тежка контузия.
-В евротурнирите също имате паметни мачове. Включително полуфинал за КНК срещу Барселона през 1989 година?
-Да. Много искахме да се паднем със Сампдория на полуфинала, но жребият ни прати Барса. Играхме силно, а Стоичков блестеше отвсякъде и ненапразно хвана окото на Кройф. Да не забравяме, че бяхме в двата мача без Любо Пенев, а на реванша – без Трифон Иванов. Но има една друга битка, която няма да забравя. И когато се сетя за нея, все ме е яд. Това са мачовете си със Сваровски Тирол от есента на 1986 година за Купата на УЕФА.
-Първият мач в Австрия беше прекъснат заради пороен дъжд, а ЦСКА беше повел в резултата…
-Точно така. Стоичков ги наказа. Започнахме отлично. Заваля обаче порой. Ужас направо. Теренът стана море. И прекратиха двубоя преди края на първото полувреме. На другата вечер беше преиграването. Но се започна от 0:0, а не от 1:0 за нас. Такива бяха правилата. Съдията уж беше един и същ – италианец някакъв (б.р. – Лонги). Австрийците явно го бяха „удушили“. „Препарирали“ го бяха. „Хванали“… Как я обърна свирката, не знам. Ужас направо. Такова яко бутане, ама бутане ти казвам. При първия гол чист фаул срещу Дяков, но италианецът се направи на ни чул, ни видял. После им спести поне два червени картона. Тия ни ритаха здравата. Паднахме с 0:3, а на реванша после ги съсипахме от положения. Само два гола обаче вкарахме и не успяхме да продължим.
– 1989 година е една от най-силните в историята на ЦСКА.
– Да. Това беше изключителна година за целия отбор. Спечелихме всички възможни купи у нас, включително и въведената за първи път Суперкупата. Стигнахме, както вече коментирахме, полуфинала за КНК. Същата 1989 година отвяхме Левски с 5:0.
-Имате кратък престой в Норвегия. Как се стигна до заминаването ви за скандинавската страна?
-Те отначало искаха на проби, но аз отказах. Норвегия ми хареса като страна и начин на живеене, но зимата е много скучно. Нощта там е много дълга и продължителна. Това ме потискаше. И изкарах почти една година – календарната 1991. Отидох януари и всъщност октомври се върнах. Прибрах се и поради друга причина – Аспарух Никодимов ме поиска обратно в ЦСКА. Норвежците ми предлагаха нов договор, този път за три години и за доста повече пари. Но избрах ЦСКА и не сбърках, защото през пролетта на 1992 година станахме отново шампиони.
-При втория ви престой с червения екип има едно дерби с Левски, в което поведохте с 2:0, но загубихте с 2:3. Игра се на 8 май 1993 година?
-Какво да ви кажа. Не ми се говори. Божидар Искренов чист гол изпусна при 2:0 за нас. Гибона подходи доста несериозно. Доста. Според мен май нарочно не искаше да вкара. Не знам…
– Бяхте много техничен футболист, понякога ви спираха непозволено. Кои са най-грубите играчи, срещу които сте се изправяли?
-Не. Не е имало грубияни, които да запомня. Аз имах за щастие само една по-сериозна контузия. Още при идването ми в ЦСКА през 1984 година скъсах мускул на първия мач, но причината беше в мен, а не че някой ме е ритнал.
-С кои от бившите ви съотборници на „Армията“ поддържате връзка?
– С Коце Янчев. С него най-често, но и с останалите се чувам. Аз имам уважение към всички.
-Коя е най-голямата премия, която сте получавали?
-След спечелването на Купата на България през 1993 година, когато бихме Ботев (Пловдив) с 1:0 в Благоевград. Валентин Михов ни раздаде по 3-4 хиляди долара премия. Тогава преди мача се случи нещо подмолно, което втрещи мен и някои от съотборниците ми.
-Какво имате предвид?
-В този период „брокерите“ държаха Ботев (Пловдив). Те имаха много пари, адски много пари. Преди мача пристигна техен представител при мен. Това е човек, чието име няма да спомена. Само ще подскажа, че той е минал за кратко през ЦСКА. Та идва той с едно куфарче и ми казва право в очите: „Иво, виж сега. Шефовете ти дават 40 000 долара, ако играеш симулативно. Помисли си, парите са доста, да знаеш“. Аз щях да падна. Толкова пари?! 40 000 долара?! Сумата беше огромна за времето си. Казах ви колко взехме за успеха в същия мач и направете сравнение. Същият този пратеник на босовете на Ботев (Пловдив) посети със същата оферта Краси Безински и Кирил Метков. Ние обаче му тръшнахме вратата. Бяхме хора с морал. Как ще предам аз ЦСКА и то на финал?! Как?! Никога и за нищо на света.
– И за финал – винаги питам бивши футболисти дали са участвали в уговорени мачове и те все отричат, но ще попитам и вас…
-Е, аз ще призная (смее се). Имам два мача с екипа на ЦСКА срещу Локо (София), когато се бяхме разбрали за реми. И двете срещи завършиха наравно. Нито е имало раздадени пари, нито черно тото поради простата причина, че тогава то не съществуваше. Просто уговорка между нас, играчите. Това е…
