Съседите ни са много бедни. Колкото и да се опитват да направят нещо, сякаш са прокълнати, не могат да направят нищо.
Те живеят в разрушена къща и единственото нещо, което Бог им е дал, са децата им.
Имат четирима сина и две дъщери. Те са прекрасни деца, но мнозина тук в квартала, като ги видят, обръщат главата на другата страна. Наричат ги с унизителни имена, въпреки че не са направили нищо лошо на никого. Често в училище ги бият само защото са бедни.
Ние с мъжа ми им помагаме с каквото можем, често им плащаме комуналните, купуваме им храна, не е много, но и ние не сме много богати.
Никога не сме искали нищо в замяна. Правихме го от съжаление към децата.
Преди няколко месеца обаче по-малкият ни син се разболя, бъбреците му отказаха. Това бяха трудни моменти за нас.
Лекарите ни посъветваха, че трябва да направим трансплантация, докато е още малък и да намерим повече потенциални донори, за да направим необходимите изследвания.
Когато казахме това на нашите съседи, те веднага се съгласиха и казаха, че ще дойдат с нас в болницата и ще вземат всичките шест деца със себе си. Те казаха: “Надяваме се че някой от нас ще може да помогне.”
Мислехме, че ще променят решението си но те наистина дойдоха.
Най-много ме нарани, че не дойде никой от нашите приятели и роднини, на които се обадихме.
Никой не отговори на молбата ни, а под „Никой“ имам предвид нашите братя и сестри… Никой не иска да рискува живота си, за да спаси сина ми. От всички, които попитахме, дойдоха само нашите съседи, заедно с децата си.
Просто се надявам и се моля на Бог, синът ми да не прекара остатъка от живота си на диализа, а бъбрекът ми да се окаже най-подходящ. Тогава ще бъда 100% щастлив. Господи, изпълни това мое желание!
