Веселин Плачков е от хората, които си пасват много на името, но не защото просто си го харесва, а защото то отразява същината на характера и мисленето му. Той е човек на крайностите във всеки смисъл на думата и може в един и същи момент и да си признае и за жестоки прегрешения, и да поиска най-искрената прошка на света.
„Винаги съм знаел, че ще бъда в театъра. Аз съм човек на крайностите и името Веселин Плачков много ми подхожда. То е и най-постоянното нещо в живота ми“, призна актьорът пред Мон дьо по Нова тв.
„Хората не знаят за страховете ми, а те са толкова много, че ме държат от сутрин до вечер. Един от тях е забравата – какво сме си обещали, какво сме си казали. И от смъртта.
Най-големият срам са непроменените изказвания, непочтеността към близките. Как ти звучи да те изключат 5-6 пъти от училище…да лежиш в ареста заради буен нрав? Разбивал съм даже вили, за да се препитавам, за няколко буркана е било всичко. Бях ученик, нашите се разведоха и трябваше да се оцелява, а това тогава беше само с юмруци. Минах през доста неща… Сега е момента да се извиня на много хора.
Всякакви неща са ми се случвали. Включително и да ти срежат главата с нож. На 16 години пренасях вар, връщах се с мазоли. После работех на автомивка нощем, а денем ходех на лекции в НАТФИЗ“, признава още с болка актьорът.
Трезвите му равносметки валят една след друга, а той споделя и защо вече все по-трудно успява да излезе от вкъщи.
„Давал съм си сметка, че някой ден, като легна и да умирам, и се сетя за това назад, не искам да се срамувам. Не искам да си отида безславно от болест, а след битка… Много неща са ми трудни. Ставам все по-тежък мизантроп.
Притеснява ме безсмислието, безцелното съществуване, цялата тази негативна енергия. Цялото това натрупване заради липсата на изкуство, качествено изкуство, и образование. Буквално ме втрещява всичко, което се случва. Много ми е трудно да изляза от вкъщи. Този свят без дух и духовност няма никаква стойност.
Истината никога не е било лесно да се казва. Всички са царе да ни карат като фокусници на детски рожден ден… Ние нищо не надградихме, разрушихме. Хората си продават гласа за кебапче, политиците искат да дават кебапче, целият ни живот е кебапче. Политиците ни принизиха живота до такова ниво, че пари да ми дават, няма да отида.
И да падне правителството, какво от това. И да остане, пак какво от това. Кое правителство е различно? Мечтая си да закрият Министерство на културата, за да го направя в едно с Министерство на образованието и двете да вървят ръка за ръка.
Видях с очите си велики български творци да се борят за 200 лева за лекарства. Това чака и мен, и Мариянка. Когато ние сме нужни, тогава цялата политическа диаспора се обръща към нас. Вината е в нас… че докато изкарваме пари, угаждаме на кого ли не… вината е във всички нас.
Най-много ме заболя, когато ме изритаха от Плевенския театър, който много обичам. Причината… биография на взаимоотношенята с директора, его. Вероятно и заради това наскоро се записах да карам магистратура по психология, защото ние много си играем с психиката.
Целият този натрупан гняв в хората, ме изкарва извън равновесие. Този, който обижда жена ми, Бог да му е на помощ. Хейтът е към всеки, включително към идолите, които са и мои идоли, които вече си отидоха…
Любовта към Мариана Попова е това, което е внесло сериозна промяна в живота и в душата на Веселин Плачков.
„Промени ме самия начин на обичане. В началото съм бягал много.. 4-5 пъти съм си тръгвал от Марианка. Плашеше ме, че я обичам. Казвал съм й да не е посмяла някой ден, като остареем, да си отиде преди мен. Това ме плаши истински. И да, Весо е мъж под чехъл, защото не желая да излизам, да почивам или да правя, каквото и да е без жена си. Виновни сме, но много се обичаме! Заради всичко сме виновни – и заради начина си на мислене, и не само.
Няколко неща не съм правил през живота си – наркотиците, платената любов и хазарта.“
