Премиерът Кирил Петков с бързи крачки върви по стъпките на далечния си предшественик от началото на 90-те години Филип Димитров и по всяка вероятност като него ще катастрофира политически. Причината – скарване с всички в държавата – от синдикати до работодатели, от президента до коалиционните си партньори в правителството, водене на политика на инат и липса на коалиционна култура, пише Епицентър.бг.
Филип Димитров, който управлява България като министър-председател от ноември 1991 г. до декември 1992 г., в последните десетилетия е титулован „първия демократично избран премиер“. Той става премиер от лидер на СДС. Днес много от грешките на сегашния конституционен съдия вече са забравени, но историята помни.
България по време на неговото управление първа признава Македония и то с това име, а не като Бивша югославска република Македония. Но от този приятелски жест на добросъседство страната ни не извлича никакви ползи.
Димитров започва икономическа реформа, която води до увеличаване на безработицата и рязък спад в жизненото равнище на хората. Заради опита да прокара т.нар. шокова терапия се скарва със синдикатите. Профсъюзите се отказват от споразумението за въздържане от стачки и дори смятания тогава за близък до СДС синдикат „Подкрепа“ се обявява срещу политиката на правителството.
Тогава още не бе извършена приватизация, предприятията са държавни и организации на работодателите като днешните няма.
Димитров се скарва с президента (1990 – 1997 г.) д-р Желю Желев, когото е наследил на поста лидер на СДС.
Воюва с извънпарламентарните партии и църквата.
Страшен удар за България, свързан със Северна Македония!
По негово време се разгръща разколът в БПЦ. Филип Димитров, без да се съобразява с вековния църковен канон, взема страната на разколниците. В един от сблъсъците те свалят бялото було на патриарх Максим.
Постепенно в пресата се появяват публикации за стила на вземане на решения на премиера и за неговото обкръжение.
Заради критиките в медиите, Димитров обявява война на пресата.
Така се стига до т.нар. „Боянски ливади“. Под това име в историята остава пресконференцията, която президентът д-р Желю Желев свиква на 30 август 1992 г. На нея държавният глава отправя остра критика към премиера Димитров, заради това, че се е скарал с медиите, синдикатите, църквата, президентството и извънпарламентарните политически формации. „Боянските ливади“ днес са сочени като основна причина за падането на правителството на Фимитров. Интересното е, че това се случва след като премиерът предизвиква вот на доверие в парламента и на 30 декември 1992 г. го губи.
Стратегическият съветник на президента каза ще има ли „Боянски ливади“ за Кирил Петков
От това, което наблюдаваме днес, се вижда, че Кирил Петков уверено върви по неговия път. Грешките на Петков сякаш са повторени като под индиго на тези, които свалиха Ф. Д. от власт.
Кирил Петков е първият премиер от 2001 г. насам, който не показа уважение към БПЦ и не покани патриарха за клетвата си в Народното събрание. И естествено не получи благословията на църквата. Когато се опита да изглади отношенията си с БПЦ, го направи в нарушение на устава и канова – в един ден реши, че патриарх Неофит трябва да го приеме сега и веднага, защото така му е хрумнало. Не стана.
Публична тайна е, че Петков е в обтегнати отношения с лидера на коалиционния си партньор ИТН – Слави Трифонов. Лидерът на ИТН остро критикува поведението на премиера по отношение на Република Северна Македония (РСМ), разби на пух и прах идеята му „дари заплата за оръжие на Украйна“, като я нарече „чудовищна“ глупост.
Премиерът е скаран и с президента Румен Радев, който заради него наруши Конституцията и го назначи за министър на икономиката в първия си служебен кабинет. Без Радев Кирил Петков нямаше да е днешния Кирил Петков.
Вече и за него, като за Филип Димитров, се говори, че взима решения, които консултира с близкия си кръг, а не както подобава на премиер на коалиционно правителство – с коалиционните си партньори.
В края на миналата седмица Кирил Петков се скара чудовищно с представителите на бизнеса, на синдикатите, на превозвачите.
Превозвачите извадиха на светло разговора си с премиера, в който той им крещи и казва „Тук аз определям правилата!“.
Едрият бизнес е затаил дълбока обида към Кирил Петков заради неразбирането му, че поскъпването на природния газ директно убива големите български предприятия и води до масова безработица.
С действията си Кирил Петков дори надмина Филип Димитров – той предизвика разкол в самото правителство. Защото бизнесът и синдикатите не отказват разговор с кабинета. Просто не искат да чуват за трима души – за премиера, за вицепремиера и финансов министър Асен Василев и за министъра на транспорта Николай Събев.
Към този момент нови „Боянски ливади“ сякаш не се задават, но ситуацията в България така екстремно се развива, че няма да бъде чудно, ако президентът Румен Радев, който днес заяви, че „най-малко в момента имаме полза от нови избори“, утре смени радикално позицията си.
Особено, ако премиерът Кирил Петков продължава да следва сляпо това, което му нашепва посланикът на САЩ.
Същия „грях“ имаше и Филип Димитров. И той вървеше по „винаги правилната американска линия“. Бе първият български премиер, който отиде в Израел и се изкачи на Голанските възвишения (окупирана от Израел част от Сирия – б.р.) и с това занули връзките ни с арабския свят.
Управлението на Филип Димитров, макар и кратко, имаше дълготрайни последици за народното стопанство със съсипването на селското стопанство и индустрията.
Димитров сложи началото и на русофобията като политическа линия в управлението на България.
Кирил Петков и тук върви по стъпките на Димитров. Той даде да се разбере, че ще скъса всички връзки с Русия – особено енергийните, щом го иска Големия брат. Заяви го без да мисли откъде ще дойде природен газ, как и на каква цена, ако спре руският. Не помисли какво ще стане с българската индустрия, ако газът е дори с 50% по-скъп, а не със 100%, както казват песимистите. Като последица от действията на Кирил Петков ще бъде убито и българското земеделие.
Същото се случи по времето на Ф.Д.
А какво следва след краха на индустрията добре знаем пак от времето на Филип Димитров – масова безработица, рязко спадане на жизненото ниво, декласиране на големи маси от населението.
Днес НСИ отчете нарастване на песимизма в оценките и очакванията на потребителите. Общият показател на доверие на потребителите намалява с 4.9 пункта спрямо равнището си от преди три месеца, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в селата, така и в градовете.
Правителството на Филип Димитров изкара едва 13 месеца. Правителството на Кирил Петков още няма и шест месеца, но вече всички виждат края му. Стигне ли до момента, в който Петков ще предаде българските национални интереси, пътят му към политическото бунище ще бъде много кратък!
