Историята, която ще разгледаме, се случва на 12-часов полет на баща с две деца. Сами може да си представите какво предизвикателство е това, но нека видим какво разказва таткото от първо лице.
„Летях от Лос Анджелис до Токио, където бях изпратен от армията на САЩ. С мен бяха 3-годишният ми син и новороденият ми син на едни месец. Да се грижиш за две деца на голям международен полет е истинско предизвикателство.
Малко след като набрахме скорост и височина, чухме, че известният боксьор Мохамед Али е на самолета и иска да се срещне с останалите пътници. Бяхме на Боинг 747. Имаше пет седалки в средата и по три от ляво и дясно, ако си спомням добре.
Али мина от дясната страна на самолета и започна да стиска ръцете на хората и да им дава автографи. Премина през цялото разстояние и след това се върна от лявата страна.
Аз бях в средната секция, от страната на седалките в ляво. Когато Али стигна до мен, той веднага видя, че си имам работа с две малки деца. Вместо просто да премине, като повечето знаменитости, той попита дали може да поседи с мен известно време.
Той стоя с мен и децата ми с часове, играейки си с тях и говорейки за живота. Той беше един от най-добрите хора, които някога съм срещал.
Когато имаше малко по-малко от два часа преди да стигнем в Токио, Али се извини и каза, че трябва да поспи. Утре му предстоял голям мач. След около десет минути дойде един по-стар господин и се представи като „Бундини“. Каза, че Шампионът го е изпратил да помогне с грижата за децата.
Донесе със себе си значки, подписани снимки и всякакви други подобни сувенири. Каза ми, че ако някога съм в град, в който Али ще има битка, да мина през тренировъчния лагер и да попитам за него.
Минаха няколко години и Мохамед Али се готвеше за битка във Вашингтон, където живях със семейството си. Взех двамата си синове и отидохме в хотела, където беше лагерът. Когато стигнах на входа, казах на охраната, че търся господин Бундини и, че съм мъжът от самолета в за Токио.
След около 10 минути той дойде и веднага се сети за името ми. Покани ни да гледаме спаринг. Бяхме точно до ринга. Али в един момент реши да си почине, видя ни и извика „Джон, радвам се да ви видя!“.
Стисна ръката на по-големия ми син, потупа по главата по-малкия и после каза довиждане, за да се върне към тренировъчния си процес.
