– Осъзнахме ли, че дори с големи загуби, трябва да се откажем от руския газ? Вицепремиерът Асен Василев каза по „Скай нюз”, че сме готови завинаги да се откажем от него.
– Няма проблем вицепремиерът да се откаже от каквото си иска! 25 637 са предприятията, които ползват в момента природен газ. Те правят 50 милиарда лева годишен оборот. Не може премиерът ей така да реши нещо за себе си! Да реши в някакъв негов приятелски кръг за цялата страна!
– Държавата трябва да инвестира в сондажи за газ в Черно море
– Правят се проекти, които не са икономически издържани, защото са политически
– Не можем да се откажем от руския газ, преди да изградим алтернативна инфраструктура.
– Г-н Павлов, как оценявате ситуацията с газа, след като Русия ни врътна кранчето?
– Управляващите за последните 5 месеца започнаха да работят по проект, за който ние сме изненадани от тяхната компетентност. Тази седмица изтече нещо от вицепремиера Асен Василев – той говори за някакъв координационен център, за някакви 20 милиарда кубика, за това, че българската мрежа била подготвена да извърши транзитиране от Европейския съюз.
Това са неверни неща! В действителност в българската газотранспортна система през последните години се работи по монтирането на риверсивни компресори на станциите. Така се обръща движението на потока. По цялото българско трасе са инсталирани такива системи. Обаче в Сърбия и в Унгария това не е направено! Тоест, ние не можем да получаваме от Европа газ точно заради това.
Преди няколко години направихме една връзка с Румъния при Гюргево. Не отчетохме обаче, че в България преносното налягане на „Булгартрансгаз” е 45 бара, докато румънската система е 25 бара. Така с тази връзка отново можем само да подаваме газ на Румъния, но не и да получаваме.
Миналата година направиха компресорна станция в Гюргево, за да реши този проблем, но тогава пък стана ясно, че газопроводът до там е само отклонение и няма капацитет да ни носи газ. От там ние можем да получаваме не повече от 300 милиона кубика, което показва, че не всичко е така, както ни се представя.
– Това сякаш потвърждава тезата, че в тази държава не се мисли рационално за решаването на зависимостта ни от Русия?
– Проектът „Балкански поток“ е изграден да доставя в Централна и Източна Европа природен газ, който е добиван от Руската федерация. Той е иницииран от Москва, а не от Европейската комисия. В битността си на „Южен поток“ газопроводът бе спрян от тримата американски сенатори, водени от Джон Маккейн.
След това бе направен „Турски поток“, който дублира трасето на „Южен поток“. Това бе направено, за да се съобрази проектът с Трети енергиен пакет – газопроводът мина на турска територия и след това на българска и така отговори на изискванията. С този проект загубихме транзитните си такси от Турция.
Те замениха таксите от потреблението на Сърбия, Албания и Унгария. В общи линии тук има баланс. Проблемът е, че „Балкански поток“ не може да се използва за получаване на газ от Европа.
Не можем да взимаме и от Румъния. Ние де факто сме изолирани от европейската енергийна система и аз не мога да си обясня как така премиерът Петков и вицепремиерът Василев говорят неща, без да ги проверят. Или са подведени, или те ни подвеждат.
– Българската газова асоциация не им ли изпраща експертно мнение?
– В Министерския съвет трябва да си имат експерти. По тази причина на 12 април изпратихме едно отворено писмо до всички парламентарни групи, до министъра на енергетиката и до медиите, в което казахме, че сме сериозно обезпокоени от това адхок решаване за преустановяване на приемането на руския газ, без да се потърсят други мерки, които да компенсират евентуалното спиране.
Тогава никой не се съобрази с това. На 27 април пратихме второ писмо, а сега пишем трето. В него заявяваме, че България не е подготвена за такова бързо решение за пълен отказ от руския газ. Около нас всички получават природен газ от Руската федерация, който минава през нас, а ние се отказваме първи. Сега България пак получава руски газ, само че преминал през Гърция и на по-висока цена.
– Ще бъдем ли принудени да пристъпим към добив на шистов газ като много други страни?
– С въведения мораториум за шистовия газ се отказахме не само от добив, но и от проучване. Така че ние сега тепърва ще започнем да проучваме и резултата ще го видим чак след години.
Проблемът с доставките сега трябва да се реши с корекция в поведението на „Булгаргаз” спрямо Русия. Мен ме обвиняваха в какво ли не, лепяха ми епитети, но икономически този казус е свързан с това, че ние в момента не сме платили газа, а искаме да го получаваме. Българският търговец „Булгаргаз” е превел парите по стара сметка, те са върнати, а ние обявяваме, че Русия ни спира газа.
Как да не ни го спре газа, когато ние не сме го платили! Казват, че нямало сигурност да преведат парите по сметка на Газпромбанк и там да стане превалутиране. Ако наистина няма сигурност, да направим един офис в Москва и да назначат един човек там. Разходите ще са просто смешни в сравнение с това какви пари плащаме за скъп газ от посредниците от Гърция.
– Постоянно говорим за газовото хранилище в Чирен. Два месеца тече война в Украйна и сега се оказа пак, че то е полупразно!
– Хранилището се използва за балансиране на системата през натоварения зимен период. Затова то се нагнетява с газ през лятото, а през зимата се добиват тези обеми, които са ни достатъчни за дългосрочните договори в сектора.
Тук не можем да виним „Булгаргаз”, че хранилището е изчерпано. То е за това – да се балансира системата. Друг е въпросът, че се допусна продаване на газ в други страни, както стана с Румъния. Това хранилище е голямото ни предимство пред съседните страни – те нямат такова и са принудени да са много мобилни в търсенето на газ.
– Румъния намери в териториалните си води газ, Турция също. Защо само ние нищичко не откриваме?
– Ние имаме сондаж в Галата. За съжаление, той не се разработи, леко го компрометираха с едно по-интензивно изчерпване, без да се съобразят, че трябва да оставят обем. Пак там има три консервирани други сондажа. Галата обаче е частна собственост – на британската „Петрокелтик”.
Но ние имаме възможности за търсене в нашите териториални води. Не може над нас – в Румъния, да има, под нас – в Турция, също, само у нас да няма! Държавата трябва да се ангажира и със свои ресурси да търси газ. Давам пример с Латвия. Тя няма собствен добив и за три години си построи един танкер за втечнен газ. Плати за него 100 милиона евро. И сега разполага със собствен морски транспорт.
– Гърция още преди 7-8 години поръча флот от 14 кораба за втечнен газ за милиарди. Не трябва ли и България да разполага поне с два такива кораба?
– Засега ние ще правим за 1 милиард и 100 милиона някакви батерии в „Марица изток“! А моята информация за латвийския танкер е, че струва само 100 милиона евро. Това е въпрос на стратегия, предприемане на превантивни мерки, защото на нас интерконекторът до Стара Загора ни е потребен едва когато започне да работи големият терминал за приемане на газ в Александруполис.
И идва въпросът: защо с изграждането на терминала държавата не мисли за свой морски транспорт? Иначе така пак увисваме на чужд транспорт. Тук няколко пъти правим енергийни стратегии – не само това на Българската газова асоциация, но и това, което предлагат другите колеги, нищо не е влязло в главите на управляващите!
– Какво е вашето обяснение?
– Вижте какви проекти се правят в страната – те в никакъв случай не са икономизирани, те са политически. По цялата ос – Прибалтика, Полша, Румъния, ние сме твърдо против взимането на руски газ.
Нека сме твърдо против, но първо да си изградим алтернативната инфраструктура. Тези 26 хиляди предприятия не са готови, за да сменят горивото, и ще фалират. Това кой го решава? Имам усещането, че това не се решава в България или в „Булгартрансгаз”, а се решава в Щатите.
– Който ви чуе ще каже – този е човек на „Газпром”!
– Ще ви кажа нещо – моята фирма направи сделки за газ с украинска, а не с руска компания. И сега, като избухна тази война, нашият проект приключи! Аз имам американска, но не и руска виза. Говоря като човек, който живее тук и сега е пострадал директно от войната в Украйна.
Преди две години направихме пилотна доставка на газ от Украйна до България и от нас до там. Този проект го трасирахме като бъдещи доставки. И казвам, че сега се хвърляме прекалено наивно – като някакви аматьори да решаваме нещо на база на някаква обща представа и намерения. Аз и моите колеги считаме, че България не е подготвена, и трябва внимателно, постепенно и със заместващи доставки да решава този въпрос.
Източник-марица.бг
